Интервю с К.Г.Юнг

    …взето от главния редактор на сп. "Astrologie Moderne" Андре Барбо на 26 май 1954 г.
    В. Учителю, каква връзка виждате между астрологията и психологията?
    Юнг: Наблюдават се много впечатляващи аналогии между астрологическата констелация и психологическите събития или между хороскопа и характеровите предразположености. Например, възможно е дори да се предвиди донякъде психическото въздействие на даден транзит. Човек може да очаква с голяма доза сигурност, че определена психологическа ситуация ще бъде съпътствана от аналогична астрологическа конфигурация. Астрологията се състои от конфигурации, символизиращи колективното несъзнавано, което е обектът на психологията. “Планетите” са боговете, символизиращи силите на несъзнаваното (от първи порядък и нагоре).
    В. По какъв начин – физически, причинно-следствен или синхроничен, според вас се установяват тези взаимовръзки?
    Ю. Струва ми се, че преди всичко става дума за паралелизъм на сходства, който аз наричам СИНХРОНИЧНОСТ, като акаузална връзка, изразяваща отношения, които не могат да се формулират на базата на причинност – например,  предварително знание, предчувствие, психокинеза (ПК) и така наречената телепатия. Толкова доколкото причинността е статистически факт, съществуват изключения от акаузален порядък, които гравитират около категорията синхронични (не “синхронни”) събития. Те са свурзани с “качеството на времето”.
    В. Какво ви е мнението за позицията на някои астролози, които допускат съществуването на психологическо поле от самото раждане и на психоаналитиците, които обясняват етиологията на неврозите с твърде ранните преживявания?
    Ю. Първите житейски опитности дължат специфичното си (патогенно) въздействие от една страна на влиянията, идващи от средата, а от друга на психическа предразположеност, тоест на наследственост, която намира израз в разпознаваеми същности или психически архетипи.
    В. Сред принципите на астрологията откриваме и концепцията за качеството на времето във вселената. Вие признавате ли неговата роля в индивидуалната психика (проблемът за циклите и транзитите)?
    Ю. Някога боравех с тази концепция, но я замених с идеята за синхроничността, която е аналогична на симпатията на съответствията или на предварително зададената хармония на Лайбниц. Времето се състои от нищо. То е просто modus cogitandi*, който изразява и формулира последователността на събитията, така, както пространството не е нищо повече от начин да се опише съществуването на дадено тяло. Когато във времето не се случва нищо, а в пространството не съществува тяло, тогава няма нито време, нито пространство. Времето винаги се квалифицира изключително чрез събития така, както пространството чрез разпространението на телата. Но това е тавтология, която не си заслужава да повтаряме, докато синхроничността изразява  паралелизма и аналогията при събития без причинно-следствена връзка. Обратно на това, хипотезата за “качеството на времето” се опитва да обясни паралелизма на събитията от гледна точка на причина и следствие. Но след като “качественото време” не е нищо повече от последователност от неща, и най-вече – “нищо” повече от пространство, тази хипотеза установява единствено тавтологията за последователността на нещата и събитията и за причината за последователността на нещата, и т.н… Синхроничността отрича каузалността в аналогията на земните събития (с изключение на отклонените слънчеви протони и техният възможен ефект върху земните събития) и особено в случаите на екстра-сензорно възприятие, като предварителното знание, понеже не можем да си представим как някой би наблюдавал ефекта от несъществуваща причина или от още незародила се причина. Това, което астрологията със сигурност може да установи, е аналогията на действащите сили, но определено не и последователност от причинно-следствен вид. Например, една и съща констелация веднъж обозначава катастрофа, а друг път при същите условия – застудяване.  Въпреки всичко, астрологията е комплексна. Трябва да отчитаме отклонението на слънчевите протони, причинени от съвпадите, опозициите и квадратурите от една страна и тригоните и секстилите от друга, както и въздействието им върху радиото вълните и всичко останало. Не съм достатъчно компетентен, за да знам доколко съществена е тази вероятност. Във всеки случай мястото на астрологията сред интуитивните методи е  специално и уникално, и имаме причина да се съмняваме както в каузалната теория, така и в изключителната валидност на хипотезата за синхроничността.
    В. В хода на аналитичното лечение наблюдавали ли сте фази на съпротива или развръзка в съответствие с транзитите в картата на пациента?
    Ю. Наблюдавал съм много случаи, където ясно дефинирана психологическа фаза или аналогично събитие са съпътствани от транзит (особено Сатурн и Уран).
    В. Каква е основната ви критика към астролозите?
    Ю. Ако мога да се изкажа в област, която познавам много повърхностно, бих споделил, че астрологът не винаги гледа на индикациите само като на възможности. Понякога интерпретацията е твърде буквална и твърде лична, а много малко символична, Зодиакът и планетите не са личностни характеристики, а по-скоро надлични и обективни факти. Освен това, интерпретацията на домовете трябва да включва няколко “нива на значение”.
    В. Каква ориентация на астрологическо мислене препоръчвате?
    Ю. Очевидно астрологията предлага много на психологията, но пък това, което последната може да предложи на своята по-голяма сестра, не е чак толкова видимо. Доколкото мога да преценя, за астрологията би било полезно, ако започне да отчита съществуването на психологията, особено тази на личността и на несъзнаваното. Почти съм убеден, че има положения в метода на символичната интерпретация на архетипите (боговете) и тяхното взаимодействие, които са общи и за двете изкуства. Психологията на несъзнаваното работи предимно с архетипния символизъм.
    * познавателен образ, начин на възприятие
    Превод: Милена Вълканова
Read More

Съвременни измерения на астрологията

    Често човек се втурва да ходи по врачки, гледачки и баячки (а сред тях и астролози), когато го сполети трудна житейска ситуация, когато „стабилните” основи на живота и вярванията му се разклатят и бъдещето започне да изглежда все по-застрашително. Бедната жертва на съдбата има нужда от уверение, че всичко ще бъде наред, че нещата скоро ще си възстановят статуквото. И в повечето случаи остава разочарована, защото „тази гледачка не познава” или „онзи астролог ми каза само общи неща.” Защо това е така?
    Първо трябва да разграничим астролозите от всички останали. Много хора все още асоциират астрологията с врачуване, не са наясно с какво се занимава и какво представлява в своята същност. И така – астрологията не е ясновидство! Астрологът в общия случай няма дарбата да провижда, пред погледа му не минават образи и картини и не чува послания. В частния – може би, но това е способност, съвсем отделна от астрологичните знания. Защото астрологията работи с конкретни принципи, параметри и величини, които се изучават и я доближават до понятието наука, макар и то да е прекалено тясно за такава всеобхватна и необозрима система за познание на човека и света.
    Какво представлява астрологията? Тя е и изкуство, и наука, която на база на астрономията изучава цикличното движение на и взаимоотношенията между небесните тела и синхроничното отражение на последните върху живота на човека и човечеството. Според класическата западна астрология, която се заражда в древен Вавилон, а след това се доразвива от древните гърци, рождената карта на човека представлява негова неизменна съдба. В живота си ние сме „жертва” на обстоятелствата. Знаците по небето са омени и системата от тълкувания е сложен „каталог” от комбинации между положенията на небесните тела, които вещаят едно или друго събитие. Тази астрология е събитийна, предимно предсказателна и гадателна. Личното участие на човека и неговата воля нямат място. Затова и тя не винаги „познава.”
    Но през вековете съзнанието на човека се развива, а с това и неговите науки. В началото на 20-ти век психологията в лицето на Фройд, Юнг, Адлер, Асаджоли и други проникна до пластове на психиката, които назова лично несъзнавано, колективно несъзнавано, сянка… Оказа се, че човекът е цяла вселена, също толкова загадъчна и безгранична като космоса; че това, което не осъзнаваме, ни владее; че нашият характер е наша съдба. Съвременната психологическа астрология изхожда от центъра на радикса, който представлява висшият аз, душата, духът, или онази неназовима частица божествена искра, която се въплътява в човека с конкретната рождена карта, за да се прояви с уникален характер, при уникални условия, с уникална съдба, която може би наистина е неизменна, но не е неизменен и човекът, родил се с нея. Психологическата астрология ни помага да надзърнем в „подредбата” на своята психика, да добием знание за своите мотивации, които ни подтикват към определени модели на реагиране и поведение. По този начин, осъзнавайки себе си, човек се променя и трансформира даденостите, които му създават трудност, в потенциал за работа, развитие и успех.
    Какво не е астрологията:
  • Астрологията също като психологията не е панацея. Тя няма да разреши проблемите ви, но може да ги набележи и да ви даде прозрения за личното ви участие в тях – как наистина вашият характер се е превърнал във ваша съдба. Може да ви покаже пътя, но не и да го извърви вместо вас.
  • Астрологията не дава готови отговори. Тя само насочва. Тя не е пътят, а знаците по пътя.
  • Астрологията не предсказва конкретни събития, а разкрива качеството на времето и кои области от живота ви изискват внимание в даден момент, следвайки естественото разгръщане на вашата рождена карта, растежа на жълъда в могъщ дъб, какъвто вашата уникална душа представлява.
    Какво е астрологията:
  • Астрологията показва движението на космическия часовник, едновременно с който и нашите съдби “тиктакат.” К. Г. Юнг пръв прозира закона за синхроничността – движим се синхронично със слънчевата система в развитието си. Още древните са знаели, че „каквото горе, това и долу”, а днес и съвременната наука назова закона за фракталната проекция, според който голямото се проектира в своите части – например слънчевите системи се проектират в строежа на атома и в психическата структура на душите ни.
  • Астрологията ни дава увереността, че ние участваме в изграждането на съдбата си, а не сме нейни жертви. Тя е дълбок и уникален път към себепознание.
  • Насочва ни какво предстои, но не и как ние ще подходим в дадена ситуация и какво отношение ще имаме към нея. Цветовете на съдбата са зададени в рождената карта, но нюансите се определят от личното съзнание и волята.
    Съвременната астрология е астрология на растежа и разширяването на съзнанието. В крайна сметка кое има по-голямо значение – какво ще ни се случи или какъв смисъл ние ще му придадем?
Read More