Рисуват мълчаливо на пода, всеки потънал във вътрешното си преживяване на образи, спомени, емоции, фантазии, събудени и завихрени от ключовата дума „Баланс”. Да, това е задачата им – да нарисуват Баланса – така, както го усещат, възприемат, улавят в мрежите на въображението си.
    Рисуват по двойки, защото балансът е състояние, поддържащо динамичното право на двойки противоположности да съществуват едновременно. Всеки е изпадал в житейски ситуации и състояния, когато постигането на вътрешно или външно равновесие е било както сизифовска невъзможност, така и дълбоко удовлетворение. Точно с тези опитности трябва да се свържат ентусиазираните художници, сътворили творческия хаос от цветове и душевни абстракции по пода.
    А ти, като чуеш думата „Баланс”, какво си представяш? Много вероятно е първата ти асоциация да се окаже „Везни”, един от дванайсетте знака на зодиака. И това съвсем няма да бъде странно, защото зодиакът и всички астрологически символи от хилядолетия съпътстват човечеството в неговото психическо, културно и духовно развитие. В образите по небесната твърд ние сме проектирали всички човешки въжделения, очаквания, състояния, преживявания, дилеми, конфликти, процеси, ситуации, решения... С две думи, като се замислиш, погледнем ли към небето, виждаме историята на душите ни, разказана от многозначните символи на Овен, Телец, Скорпион, Марс, Венера, Юпитер... – боговете вътре в нас.
    Затова в днешно време поглеждаме директно навътре, за да потърсим и изследваме тези психически съдържания в себе си, за да се свържем с тях и да си ги присвоим обратно като достойни части от душевното ни богатство.
    И така, да се върнем на „Баланса”, магически призоваван в рисуването по двойки. Една от рисунките започва да се оформя като пасторална идилия, изобразяваща динамичното равновесие в природата, където всяко нещо си знае мястото, играе си ролята и не претендира да бъде нищо друго, различно, прекомерно или оскъдно. Двете художнички рисуват безмълвно и сякаш си четат мислите, напълно презрели вербалната комуникация. Изглежда възприятията им за хармония и баланс са доста сходни на едно инстинктивно ниво. Аз лично от моята си камбанария не се учудвам ни най-малко – Венерите в техните астрологически карти се намират в една и съща стихия и на разстояние 120 градуса една от друга, което позволява плавно, гладко и приятелско взаимоотношение между тях. Венера, както вече споменах, не е просто небесно тяло от Слънчевата система, тя е елемент от човешката психика, тя е вътрешната богиня, която владее чувството за доволство, хармония, равновесие, компромис, красота…
    Не се учудвам и докато наблюдавам „драмата” на творческото взаимоотношение и в другите две двойки. Не се учудвам, но не мога и да удържа въодушевлението си пред нагледната демонстрация на астрологическата мъдрост – астрологията е жива, тя се случва тук и сега, тя се излъчва от всичко, което правим и е открито представление на цялостната ни личност! Говоря за индивидуалната рождена карта.
    Във втората двойка участниците имат Венери, разположени под ъгъл от 90 градуса, което положение непременно създава предизвикателство и напрежение, когато трябва да се постигне консенсус върху измеренията на концепцията за баланс и хармония. И какво наблюдавам? Те обсъждат дълго и обстойно какво ще представлява тяхната рисунка, имат нужда да се стиковат и полагат усилия това да се случи – нищо не става от само себе си, на магия, както при първата двойка.
    Третата двойка е нещо (не по-малко) уникално. Венера в картата на единия се намира в опозиция, тоест на 180 градуса от Венера в картата на другия – те са диаметрално противоположни, съответно и преживяванията им се коренят в привидно взаимно изключващи се изходни точки. Сякаш единият пише за баланса с йероглифи, а другият – с руни. Не се разчитат. Затова и всеки започва да рисува в собствения си край на листа, абсолютно погълнат от себе си, все едно другият не съществува. Огнената Венера се фокусира върху топли цветове – ярко червено, оранжево и агресивно жълто. Докато въздушната Венера избира дистанцирано синьо, мечтателно зелено... Рисуват, рисуват и стъпка по стъпка, плахо, но сигурно се приближават един към друг в центъра на листа, където рисунката в един миг се трансформира и се ражда най-красивото сливане на противоположностите в еуфория от цветове. Така работят опозициите – първо се правят, че не съществуват една за друга, а после, като се отворят, помирят, срещнат, интегрират, избухва Свръхнова.
    О, простете, крайно време е да ви ги представя – участниците в астро-арттерапевтичните групи на Астро Ателие. А преди малко станахте за кратко свидетели на част от сесията, посветена на знака Везни. И държа да отбележа, че никой от участниците не знаеше къде се намира Венера в неговия хороскоп. И въпреки това астрологическите им карти прозираха през цялото време, най-вече в рисунките им и в процеса на творене.
    Зодии, планети, богове, психика, астрология, психология, арт-терапия... Питаш се каква е тази каша от понятия със съмнителна съвместимост. Несъвместимостта обаче е само на пръв поглед. Защото ако все още възприемаш астрологията като хороскопа в сутрешния вестник или като ясновидство, гравитиращо около ръба на шарлатанството, редно е да ревизираш представата си.
    Астрологията е древна наука-изкуство, която винаги е помагала и ще помага на човека в опитите му да се доближава до недостижимия хоризонт на познанието за битието, живота, смъртта, вселената и себе си самия. Психологическата астрология в частност работи с рождената карта на човека, възприемайки я като символно изображение на вътрешната психическа организация с нейните капитал, блокажи, предизвикателства, задачи и работа, която е необходимо да се извърши в този живот, за да се развива, израства и разширява индивидът.
    И ето тук започва да се вдига мъглата и да се очертава пресечното пространство между астрологията и психологията – в различните психологически и психотерапевтични подходи на себеизследване и себепознание астрологическата карта може да бъде ценен навигатор с диагностична роля. Тя помага да се свържем със себе си, отваряйки вратата към образи и митове, които живеят в нас и диктуват съдбата ни. А както Юнг е казал, това, което живее в нас и не познаваме, ни контролира. Свързвайки се с психическите ни съдържания обаче, ние ги назоваваме и опитомяваме, ставаме по-свободни, по-цялостни и по-богати в житейското ни себеизразяване.
    Именно в арт-терапевтичния процес се превръщаме в проводници на тези психически съдържания. Защото творчеството е най-естественият начин да се вгледаме навътре, да напипаме образите, смислово натоварени и значими за собствената психика, и да ги проявим навън. Чрез творческия процес ние познаваме и сътворяваме себе си, отваряме неподозирани канали за себеизразяване и почистваме авгиевите обори на душата си. Така психическата енергия потича свободно, а капацитетът ни да живеем по-съзнателно, с по-широкоспектърни сетива нараства.
    Хубавото в арт-терапевтичните практики е, че не се търси естетически, а терапевтичен ефект. Важен е процесът, а не крайният резултат. Всяка една картина, всеки един колаж, всяка една психодраматична или астродраматична постановка са красиви, многопластови и заредени с дълбок смисъл, защото представляват твоите неповторими индивидуалност и ситуация.
    И по тези неведоми магически пътища на търсене се роди Астро Ателие, пространство, в което чрез астрологията и арт-терапията ти се срещаш със себе си. Астрологичната карта е „казанът” с твоята магическа психическа отвара – в него къкрят хиляди билки. А арт-терапията е каналът за изливане на това вълшебство. Готов ли си да изпиеш еликсира?
    „Виновниците”, забъркали тази каша, сме ние, Надежда Милева и Милена Вълканова. Надежда е психолог, арт-терапевт и позитивен терапевт. Милена е дипломиран психологически астролог от школата на Хубер, арт-терапевт и обучаващ се в юнгианска психотерапия.
    В сп. "Усури", февруари 2012