Астрологичната карта е алхимическият съд, в който се извършва процесът на индивидуация. Тя е снимка на небето в момента на раждане, където основните богове (в лицето на планетите) на човешкия психически пантеон влизат във взаимоотношения, а азът в своя инстинктивен стремеж към цялостната личност ги мрази, отрича, игнорира, боготвори; страхува се от тях, става тяхна жертва – и така човешката психика познава състоянията на нигредо, рубедо, албедо, които имат своя аналог в поличбите, носени от Сатурн, Марс, Плутон, Юпитер и другите небесни властелини. И в алхимическия процес, и в астрологическия душата търси философския камък, Свещения Граал, еликсира на живота – за да постигне цялост.
    Астрологическата рождена карта, наричана още хороскоп, първоначално е представлявала квадрат, който и до ден днешен се използва във ведическата астрология. В западната астрология тя е кръг. И двете фигури са символ на обединение на противоположностите, на целостността, на света, на вселената, на цялостната личност. Астрологичната карта е своего рода мандала.
    ...мандала означава кръг. Има много варианти на представения тук мотив, но всички почиват върху квадратурата на кръга. Техният основен мотив е предполагането на един център на личността, тъй да се каже, на едно централно място във вътрешността на душата, към което се отнася всичко, благодарение на което всичко се подрежда и което същевременно представлява един енергиен източник. Енергията на центъра се проявява в почти непреодолимата принуда и стремеж да станеш това, което си, както всеки организъм трябва при всички обстоятелства да приеме приблизително онзи образ, който е специфичен за същността му. Този център не се усеща или мисли като Аза, а като цялостната личност (das Selbst), ако можем така да се изразим. Въпреки че центърът, от една страна, представлява един най-вътрешен пункт, към него, от друга страна, принадлежи и една периферия или околен кръг, съдържащ в себе си всичко, което принадлежи към цялостната личност, а именно двойките противоположности, които съставляват цялото на личността. Към тях спада, на първо място, съзнанието, после тъй нареченото лично несъзнавано и най-сетне още един неопределено голям дял от колективното несъзнавано, чиито архетипове са общочовешки.(К.Г.Юнг, Архетипите и колективното несъзнавано)
    uroboros 2Кръгът е Уроборос. Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е разпространен архаичен мотив – змия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона). Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си, символизира преливането на края в ново начало и така во веки веков. Освен символиката на непрестанно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят силна метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането, вечността, Колелото на живота.
    В символиката на алхимията Уроборос е символ на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез който процес субстанциите трябва да се свържат. При това често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).
    Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един – без стойност.

    Фиг. 1

    Кръгът на хороскопа е пресечен от кръст, състоящ се от хоризонтална ос (AC – DC) и вертикална ос (IC – MC), както е показано на фиг. 1. Хоризонталната ос е символ на земния свят, а вертикалната – на небесния. Кръстът е идентичен с Дървото на живота, което пуска корени дълбоко долу в подземните селения на несъзнаваното, израства и протяга клони нагоре, стигайки високо чак до боговете, в царството на свръхсъзнанието. То държи света да не се разпадне.
    Планетите с имена на богове – Венера, Юпитер, Марс и т.н. – представляват именно канали за проява и живот на общочовешки архетипни съдържания под формата на психични функции. Всяка от тях въплъщава определени човешки състояния, нужди и инстинкти. Слънцето е символ на дневното съзнание, на ясните форми, дискриминацията, противопоставянето, волята, духа, Бащата. Сатурн е символ на материята, матрицата, формата, земята, инерцията, Майката. Луната е символ на душата, която вечно се променя, адаптира, преживява, преражда и обещава ново начало, Детето – „неописуем опит, неприспособеност, недостатък и божествена привилегия, непредвидимост, която представлява последната ценност и нещо, което няма цена(К.Г.Юнг, Архетипите и колективното несъзнавано), нещо, което пребивава в напрежението между деня и нощта, между майката и бащата, между съзнанието и несъзнаваното, между духа и материята.
    (Следва)