Взимам с удоволствие отношение по тази тема, особено във връзка с астрологията, с която се занимавам от 77 години. Много съм загрижена за старото звездно учение заради фаталните модни увлечения, на чиито опасности е изложено. Прогнозите ми изглеждат много съмнителни и в крайна сметка съм против да се правят такива. При мен отново и отново идват хора, които са абсолютно объркани точно от такива прогнози и съвети, направени с добри намерения, но често – несполучливи.
    Естествено, човек би могъл да надникне в бъдещето, нуждае се само от медиална предразположеност. Психичното, или наречете го както желаете, изглежда е действителност, която не се съобразява нито с времето, нито с пространството.Това можете да видите най-добре сънищата, където душата ни може да бъде и в миналото, и в бъдещето. Затова е и възможно да бъдат възприети и усетени неща, които ще се случат в бъдещето. Но винаги ли е необходимо и правилно да се казва това всеки път, когато сме надникнали в бъдещето на друг човек?
    За прогнозите и отчаянието
    Мисля си за един млад баща, на когото преди години (40!), един астролог казал: “След две години сте мъртъв.”
    Разбира се, той беше отчаян (между другото и днес още е жив). Не открих в хороскопа му нищо: нито в прогресиите, нито в дирекциите, още по-малко в транзитите, което би дало основание за подобно изказване. Но дори и да бе съществувала ясна индикация за смърт, би ли било целесъобразно и правилно да се каже нещо подобно на един млад баща на семейство? Не вярвам, защото тогава той не би могъл да изживее истински краткия си живот. Но как, питам се аз, е стигнал този астролог до подобно заключение?
    За проекцията на собствената сянка върху клиентите
    Позволих си да проследя донякъде историята. Този човек се намираше под силното влияние на източни идеи, които просто бе прекопирал.
    Той напълно бе пренебрегнал това, че западният човек има съвсем различни представи от източния. А именно, че на Запад се е изградил един много по-силен съзнателен Аз, обуславящ една много силна сянка (т.е. Азът избира какво от своята цялост иска да види и какво не).
    Под сянка разбирам онази част от личността, която може дори и осъзната, да бъде потисната. Обратно на това, на Изток винаги е бил поставян силен акцент на вътрешния живот. Там човекът не се е отдалечил толкова със своя Аз от центъра си. Поради това на пътя му не стои толкова голяма сянка и медитативните йога-практики са достатъчни, за да бъде установена хармонията с най-съкровената същност, в контакт със самия себе си.
    Нашият път минава винаги през реализирането на нашата сянка, която просто бива заобиколена, когато стъпим на източния път, И така, този астролог живееше в един източен духовен свят и мислеше, че най-добре е да си живееш винаги в Нирвана. Последствието от това бе, че той живееше встрани от живота и сякаш мъртъв за този свят.
    Той самият имаше проблем със смъртта и тъй като не бе осъзнал и реализирал тази сянка, наивно я проектираше върху клиентите си и причиняваше съответна вреда.
    Как един нереализиран проблем може да се отрази върху другите, ми се иска да покажа чрез един личен пример. Когато бях по-млада, ме покани на чай възрастна дама. Тя душеше навсякъде за проблеми и се опитваше – сигурно съвсем добронамерено – да ме разпитва. През нощта след това се събудих от ужас: за няколко мига сърцето ми беше спряло да бие. В съня си се бях оказала на ръба на света, още една крачка и щях да се окажа в отвъдното. Оттогава знаех, че не бива да се оставям повече да бъда въвличана в лични разговори с тази жена. Скоро след това, почина мъжът й, това я предразположи да потърси терапевт, който да й помогне да се справи с болката. След няколко месеца пожела да се срещнем; между другото тя знаеше за реакцията ми от нашия разговор. Тя сподели с мен, което аз високо ценя и до днес, че се е подложила на терапия в процеса, на която се установило, че има проблем със смъртта. Нейната собствена по-висша личност е била именно в опасност, застрашена да потъне под всекидневните й задължения като съпруга и майка, което по онова време беше всичко за една жена. Тъй като тя не осъзнаваше този проблем, той се отрази така фатално върху мен. Тук виждате колко добре функционират психичните реалности; това значи, че психичното е една реалност, която трябва да се приеме сериозно. Разбира се, аз говоря само за прогнози и пророчества, направени във връзка с астрологията.
    Астрологията – “инструмент” на етичната съвест или на потребността от власт
    Мисля, че е дошло времето,когато астролозите, както и всички, които искат да кажат нещо за бъдещето или изобщо да работят с хора, да се подложат на един дълбоко психологически анализ (по Юнг), иначе се случват катастрофални неща. Аз знам добре, че чрез сънищата си биваме коригирани, когато си позволяваме да казваме на хората неща, които са вредни за тях.
    Спомням си една астроложка, която вдъхновена от работата си, изпълнена с добра воля да помага, искаше да осветли бъдещето на младите хора. Един сън й каза, че полива млади растения с толкова силна струя вода, че те се пречупват. За щастие, тя разбра този знак и успя да спре струята навреме, преди да се случи нещастие. Тази е причината, поради която не обичам да правя хороскопи на млади хора. Моят опит показва, че животът рядко се движи по права линия, че ние се учим главно от заобиколните пътища, дори бих казала, нуждаем се от тях.
    Един път при мен дойде а консултация четиридесет и пет годишен резбар, чужденец. Въпреки успехите си, той не беше истински удовлетворен от своята работа. Останах много изненадана, когато погледнах хороскопа му, тъй като от него не личеше по никакъв начин, че той би трябвало да стане човек на изкуството. Всъщност останах с впечатлението от хороскоп на един учител, което му и казах. Той много се зарадва на това насочване и реши да започне да дава уроци. Разбира се, аз се чудех защо изобщо е тръгнал по пътя на изкуството. Неговият баща загинал при нещастен случай, малко преди той да се роди; вероятно шокът се е пренесъл от майката и върху детето. Той ми разказа един свой детски сън, за който още си спомняше: трябвало да изрязва от дърво ръце и крака, за да се освободи от един лош магьосник.
    И тъй, погрешно е, когато един астролог казва: “Не, не, не трябва да правите това, няма го в хороскопа ви!”. Така можем да отнемем на човека най-доброто, което има, а именно способността му за себеизцеление.
    Това бива силно подценявано от много астролози, както и от психолозите. Те желаят да бъдат помощници и лечители, много често от несъзнателна потребност за власт, вместо да подкрепят себеизцелителните тенденции у клиентите. Тъй като творческата работа лекува, този мъж е станал човек за изкуството, макар че това не стоеше в хороскопа му.
    Между другото, астролозите биха направили добре, ако се вгледат и изпитат собствените си мотиви, възгледи за света и етичната си съвест. Повечето изобщо не знаят, що за инструмент държат в ръцете си. Инструментът, за който би трябвало да бъдат благодарни, от който обаче не бива да правят капитал – нито финансово, нито за да удовлетворят потребността си от власт.
    Много астролози изобщо не осъзнават отговорността си. Понякога почти ти се иска да кажеш: “Господи, прости им, те не знаят какво вършат.”
    Един такъв астролог ми предрече по хороскопа ми, че на 34 години ще се разведа. Самата аз виждах, че моята констелация предразполага към такава прогноза. Разбира се, от този момент постоянно се страхувах, че може да се държа толкова лошо, че съпругът ми да ме изостави. При всички случаи, това предсказание тегнеше над мен. Какво обаче се случи, когато бях на 34 години? Тогава живеехме в Париж. През лятото на 1939 бях с децата във ваканция в Швейцария. Избухна войната, затвориха границите и ние останахме за 3 години разделени от съпруга ми.
    Всъщност досега не съм видяла нито един човек, който е напълно доволен от прогнозата за бъдещето или да я възприема като нещо, което му е помогнало. Най-често те са съвсем погрешни.
    Ясновидските послания като загриженост на душата да ни вкара в правия път
    Когато един човек получи послание по медиален, телепатичен или интуитивен път, би трябвало да се запита: защо получавам посланието? Душата ни, която не осъзнаваме, изглежда е много загрижена да ни вкара в правия път. Затова често взима необходимите образи и картини в случки, които още изобщо не са се случвали или се случват с друг човек. По-рано имах много ясновидски сънища, в тях узнавах неща, които хората изобщо не желаеха да казват. Беше наистина потискащо. По най-глупав начин дълго време си мислех, че тези сънища не ме касаят. Чак много по-късно забелязах, че те са искали да ми кажат нещо лично и че сънят си е взел необходимата му картина просто оттам, където я е имало в момента. Когато научим нещо, например, от един сън, което е в несъзнателното ни, ние си мислим, че е нещо, което идва отвън, особено естествено, когато то се случва и в действителност около нас.
    Ние знаем все още твърде малко за психичното и връзките и взаимозависимостите с другите души и със световната душа.
    Ясносънуването ми престана в момента, в който започнах да обсъждам с други хора техните проблеми и хороскопи.
    По мое време, преди 77 години, беше трудно, естествено, да се намери учител по астрология и бях принудена да изучавам астрологията в по-голямата си част, самообразовайки се и по пътя на опита. Чак през 1942 г. открих един астролог, при когото можех да отида на курс. Неговите тълкувания на отделни констелации бяха брилянтни, но той никога не даваше никакъв синтез. Това беше толкова непоносимо, че някои от малкото ученици в курса бяха принудени да напуснат, заради връхлетелите ги депресии. За щастие, аз имах един сън – предупреждение в нощта преди първия ден на курса и знаех, че трябва да се пазя и защитя душевно. Цялостното тълкуване на хороскопите при него беше винаги катастрофално. До такава степен, че започнах да се питам защо изобщо идват хора на земята, след като не са в състояние да живеят.
    Веднъж този астролог разказа един свой сън. Часовникът му паднал през прозореца в едно мазе и се разлетял на хиляди парчета. Било невъзможно да се достигне през решетките до отделните парченца. Токова от съня. Тогава, разбира се, ми стана ясно защо всичките му тълкувания бяха толкова катастрофални и безнадеждни. Върху него самия беше връхлетяла катастрофа: един много важен душевен орган, а именно онзи който показва вътрешното време, Тао или онова, за което бе ударил часът, беше счупено.
    За съжаление, тогава все още не осъзнавах достатъчно колко нездраво може да се отрази душевната ситуация на един астролог върху неговите тълкувания, прогнози и съвети. Също не ми достигна смелост да обърна вниманието на учителя си към собствените му грешки. И така, той продължи бодро да проектира своята катастрофа върху рождените карти на търсещите помощ жертви и така да нанася опустошителни щети. Човек никога не би могъл достатъчно много да предупреждава за опасността, защото никога не знае доколко са в течение хората на това, което тече в тях на други нива и дали го проектират.
    Бих искала, обаче, да препоръчам на всеки да разбира, колкото може повече от астрология, защото тя е една изключителна, безценна помощ при себепознанието. Така човек не е зависим от това да търси хора, чиито изказвания са замъглени от проекции или се използват като оръжие на властта и източник на пари.
    Разбира се, човек би могъл да предвиди някои неща. Нужно е само да си малко медиално предразположен. Та ние носим своето бъдеще в себе си и трябва да се развиваме по определен начин, също както от една слънчогледова семка израства слънчоглед, а не картоф. Или както един снаряд, изстрелян по определена траектория (т.е. констелация), най-вероятно пада на определено място от земята. Също така, бъдещето обикновено е логично следствие от това, което е днес. Поради това, е толкова важно да живеем изцяло сега и също така като цялостни хора. Така и бъдещето ще бъде едно цяло. Когато се оставим на спекулациите с бъдещето, ние вече не живеем сега и живеем покрай битието си, покрай истинския живот, който иска да бъде живян, а не само измислен или изспекулиран.
    Според моя опит, определени неща и събития не настъпват, когато се уповаваме на вътрешните си звезди и се съобразяваме с техните потребности.
    Та, нали, те са старите богове, които искат нещо определено от нас:
    Защото жертва
    Иска небесното от всекиго.
    Но пропуснеш ли го,
    Никога не носи добро…
    Както казва Хьолдерлин.
    Защо астролозите и психолозите трябва да осъзнават случващото се в тях самите
    Тези вътрешни звезди, а именно архетипите, изглежда се намират в известна комуникация с външните планети. Един пример. Жена сънува, че от края на гората се показва един елен и пак изчезва. Този елен ни е познат от алхимията като cervus fugitivus и е една от формите на появяване на Меркурий, духът, който действа в природата.
    Сънувалата го жена живееше изцяло в ролята си на майка. От разговора за съня и от това, което бе се случило преди съня, се разкри вътрешната потребност от определена духовна дейност. Този сън се бе повил в деня, когато Уран транзитираше върху Меркурий от радикса.
    Ако някой астролог бе насочил вниманието й преди това върху тази констелация, истинското за нея не би се изявило. В такъв случай, се гледа някъде в кръга на съзнанието, което би могло да се постави под въпрос. Така правилното хрумване идва напълно неочаквано, т.е. по урановски, от подсъзнанието. С желанието да знае предварително, човек зазижда пред себе си именно вратите, през които идеите идват към него. Също много е важно това преживяване, хрумване, да е лично, а не да е прозрение на астролога, което винаги носи едно субективно, съответстващо на собствената му структура оцветяване и поради това би могло да обърка другите, та дори и да ги отклони от техния път.
    До каква степен нашата душа си кореспондира с Космоса, показва и следният сън на една жена. Тя изравя от земята направен от дърво знак на Юпитер. В хороскопа на тази жена Юпитер е владетел и стои в земен знак. Сънят се появява в деня, когато Юпитер транзитира през радикса си. И този сън е предхождан от дългогодишна аналитична работа. Ако някой й бе предсказал: тогава и тогава ще намерите себе си, тя не би извършила цялата тази работа върху себе си или най-малкото не би я взела толкова насериозно и просто пасивно би чакала предсказаното да се сбъдне.
    Как реагира нашето несъзнателно и на правите дирекции, показва следният сън: Когато прогресиращият Асцендент, който повече от 30 години седи в рак, преминава в Лъв една жена сънува: “Искам още веднъж да видя залата, долу в замъка на родното ми село, където за последен път съм била като дете с баща си. Една малка странична вратичка е отворена и през нея мога да вляза приведена в огромното, полутъмно помещение. За моя изненада, тук е топло. Чувам тътен. Оглеждам се. Около мен стоят огромни прастари шкафове, украсени с изрисувани и резбовани мегалитни слънца. Изведнъж виждам, че осите на тези слънца се въртят. Проумявам: намирам се в помещение за трансмисия. Зад тези шкафове текат трансмисионни вълни, които пренасят енергия от турбини, намиращи се дълбоко под земята. Те са толкова изначално свързани с безсмъртното, древно изкуство, че се въртят в мегалитни слънца. Тогава отивам там, където преди беше старият фонтан с отчупен връх, значи тук се изпомпва и вода. “ Едновременно с това сънуващата изживява в съзнанието си голям прилив на енергия, един лъвски прилив и може да започне нова работа, която сънят много ясно изразява.
    Следващият сън също ясно говори много за общуването на душата ни с космичните събития. Сънуващата репетира песни за освещаването на една статуя на Веста, чиято глава е закачена отляво над вратата, а отляво и отдясно е обрамчена от по една весталка. Тежката глава пада на земята със счупена шия и се пръска на парчета. Посвещаването не може да се извърши. Толкова за съня. Заради необходимата дискретност не мога да ви кажа в кой психологически важен момент се появи този сън, нито как бе отработен, Но мога да ви кажа, че жената нямаше представа коя е Веста. Разбира се и мен ме учуди езикът на съня. Тъй като има един астероид Веста, погледнах къде стои той в хороскопа й – на 5о в Овен. В деня на съня Марс стоеше на 5о в Рак в точен квадрат с Веста. Сатурн и Юпитер бяха и двете на 5о във Везни в точна опозиция.
    Сънят съобщава за психическа злополука. Такива вътрешни нещастия и катастрофи се случват често, без съзнанието да забележи много от тях. Когато не можем да ги издигнем до съзнанието, остава едно подмолно чувство за катастрофа. Последствието от това е, че поради тази неосъзнатост и незнание, започваме навсякъде да предусещаме катастрофа. Когато се занимаваме с астрология, започваме безсрамно да проектираме това върху хороскопите на другите хора и върху събитията в света. И така се появяват пророчествата за гибелта на света. Ето защо, е изключително важно астролозите и психолозите да са, колкото е възможно повече, в течение на това, което се случва в самите тях.
    Борбата с катастрофите да започва първо и само от себе си
    Истина е, че човек има достатъчно работа с това да привежда в ред самия себе си.
    Сигурна съм, че ако държавниците или изобщо повечето хора, се интересуваха от вътрешния си Космос и полагаха усилия да осъзнаят какво искат вътрешните звезди от тях, всяка тяхна дума би имала по-голяма тежест.
    Докато отказваме да видим терориста или наркомана в себе си, ще продължаваме да принуждаваме хората към тази роля. И докато отказваме да видим колко много измъчваме и замърсяваме душата си, няма да можем да направим нищо ефективно срещу замърсяването на околната среда. Мнозина постоянно се тровят с негативни мисли, неусвояеми четива и т.н. Колкото по-малко осъзнаваме тази несправедливост, толкова повече се вълнуваме и дразним от количеството отровена храна, предлагана навън.
    Щом светът трябва да се оправя и подрежда, трябва да започнем първо и само от себе си. Дори когато само един човек е в състояние да подобри душевната си ситуация, това има голямо влияние в широк кръг около него.
    А сега да се върнем към въпроса за астрологичните прогнози. Астролози са ми казвали : “На четири години сте била болна.” Когато отричах, казваха: “Тогава е било нещастен случай. “ Но това също трябваше да отрека. Затова пък на четири години имах сън, в който изстрадах една злополука. От това виждате, че никога не можем да знаем дали идващите събития ще се отнесат до външния или до вътрешния човек.
    Ако кажем на някого, и за съжалени това се случва често, : “На 40 години ще преживеете нещастен случай или болест”, този човек години наред ще се занимава с това да си представя какво би могло да се случи, вместо да внимава за естественото развитие на живота си и за пътеводните знаци, които му се дават отвътре и навреме ни предупреждават.
    Дълбоко в нас лежи знанието за собствения ни път, знание, което съвсем сме изгубили, защото съзнанието ни се е залутало далеч от него.
    В първата половина от живота си трябва да изградим едно устойчиво Аз, което става при конфронтацията ни със света. Едно аз, което е в състояние да взема решения и да действа. За съжаление, решенията често са в разрез с това дълбоко знание. И така загубваме контакта със себе си или казано религиозно, за божествената искра (Екхарт) в нас (Атма, Христос) и животът ни става случаен и безсмислен.Със започването на втората половина от живота ни ставаме недоволни от него, защото по принуда сме го изживели едностранчиво.
    Превод Татяна Благоева