На живо от Тартара

от Ирен Филипова

Плутон

Древногръцки Бог на смъртта и мъртвите. Син на Сатурн и Реа. Съпруг на Персефона, смятана за равна по власт или иначе казано женската персонификация на Плутон. Брат на Зевс, Посейдон, Деметра, Хера и Хестия.

Името Плутон започва да се употребява приблизително 5в. пр.н.е., преди това се е употребявало името Хадес или Аид. Същите имена носи управляваното от този "неумолим и жесток" бог Царство на сенките.

Астрологично Плутон управлява знака Скорпион. Свързва се с архетипа на смъртта, а заедно с това – раждане, криза, трансформация, психология, психотерапия, политика, хирургия, хипноза, магия, шпионаж, секс, страст, пари, власт, манипулация, криминализъм, влечуги, насекоми, игли, скалпели, храсти, тръни...

Да пишеш за Плутон е като да се опитваш да се движиш, имайки усещането,че си внимателно наблюдаван от немигащато око на кралска кобра. Оглеждаш се бавно, космите на врата ти са настръхнали. Не виждаш влечугото, но знаеш, че е там... Полазиха ли тръпки по кожата ви? Да! Въобще и не се учудвам. Най-ужасно е да не виждаш това, което те застрашава. Нито знаеш накъде да се обърнеш, нито как да се защитиш. Един не толкова популярен факт от митологията е, че за своята борба с Титаните Зевс получава светкавицата, Посейдон – триножника, а Хадес – шлем, който те прави невидим, т.е. шапка невидимка. Това е най-силното оръжие на Плутон да действа невидимо. Да копае под земята, да действа в дълбините на душата там, където е тъмно и недостъпно за разума. Да дърпа конците отзад така, че човек само да си мисли, че сам кара влака, а всъщност е на дистанционно управление. Да имаш усещането буквално или субективно за несвобода, за принуда и безпътица, безсилие и гняв, всякаш нещо тъмно, недосегаемо държи в ръцете си съдбата ти. Някой или нещо те държи в клопка, а може би ти имаш чувството , че режисираш театъра, но в същото време не получаваш нищо друго освен тъмната наслада от властта и горчива самота... Понякога Плутон действа с голяма жестокост, като отнема от нас безвъзвратно любими хора или неща, към които сме дълбоко привързани. Руши, наказва, унищожава. Това, разбира се, са някои от проявите на тъмната страна на архетипа. Усещат се особено интензивно, когато в рождения хороскоп имаме изявен Плутон и/или Скорпион, и в допълнение важен плутонов транзит или прогресивни аспекти на лични планети към рождения Плутон. Ефектът от прогресиите и транзитите не е така интензивен, ако в рождения хороскоп няма отчетливо плутоново влияние.

Но богът има и светло лице. Той дарява с богатство – Плутон означава „богатство“ - душевно и материално. Разкрива ни могъщите тайни на невидимия свят. Дарява ни с обновление, като унищожава ненужното и гнилото. Среща ни с истинската ни същност и така ни прави присъстващи и съществуващи. Той единствен ни свързва здраво с живота, карайки ни да осъзнаваме тленността на всичко живо... Често при важни Плутонови транзити се раждат деца.

Дали защото в рождения ми хороскоп Плутон (2 Дом) стои в квадратура със Сатурн, в тригон с Меркурий, куинкункс с Луна и в рецепция с Венера (8 Дом), която от своя страна управлява моето Слънце в Телец, а Скорпион е на Имум Цели, както се казва цял живот Плутон ми диша във врата и аз с течение на годините се научих да приемам неговото присъсвие, даже леко да го поглеждам с крайчеца на окото.

Напоследък се случи така, че с транзита на Плутон в квадратура към рождената ми Венера въпросите около "царството на мрака" започнаха "настояват". Започнах целенасочено да търся смисъла на Плутоновите заплитания в собствената психика и по отношение на връзките. Не случайно започнаха и да се появяват около мен силни "плутонианаци" (хора с подчертан Скорпион/Плутон в хороскопа). Плутоновата инвазия се разпростря до там, че почти няма човек покрай мен, който да не е Скорпион, с асцендент Скорпион или да не преживява важен плутонов транзит. Ужас! Взех често да си спомням един мой повтарящ се сън, че плувам през ноща в басейн пълен със змии. Бззззз. Студените тръпки, нали? Когато попремина първоначалното същистване от тази ситуация, като един здравомислещ Телец, взех да се питам защо така е надигнала глава змията и каква може да е ползата от тази работа.

Разсъждавайки, искам да избегна по-нататък сухия анализ. Да се вгледам в реалния живот и да видя как дърпа конците дългата ръка на Плутон. Нека ви представя рeални кадри от връзки с типична плутонова динамика на хора, които познавам. Вижте техните преживелици:

Филм 1

Той (Плутон на Асц, Слънце в Скорпион) е сериозен и мрачен, винаги леко недоволен. Магнетичен. Единственото нещо, което го кара да се усмихне широко е да изкара много пари или да получи повишение. Вижда винаги и навсякъде потенциална заплаха. Kогато говори, винаги трябва да има последната дума и почти не чува какво казва другият. Каквото и да направи Tя, дори и най-безупречното, той непременно намира "кривина". Ако тя, не дай Боже нещо сгафи, ще бъде наказана със строго мъмрене, натякване, клатене на глава, обръщане на очи и потвърждаване на неговата теория, че тя не заслужава доверие. Пък то и никой друг изобщо! Манипулира я с пари. Не говори за чувства. Той най-вероятно редовно тайно проверява нейното хенди за непознати номера и съмнителни смс-и и надига уши като ловна хрътка когато тя разговаря с приятелки, защото може да надуши някоя следа... нещо за което той не пита. Той въобще избягва питането, защото от стари времена се знае, че който седи на трона, не пита, затова се използват доносници и дупки по стените.

Тя (Венера в Скорпион в 8-ми дом, Плутон в Скорпион) със страст към живота. Много привлекателна. Някак специална. Винаги вътрешно напрегната и леко недоволна. Винаги се стреми към големи цели. С голям апетит към красивото и ненаситна за внимание. Умее да дава. Чувства неудобство, когато получава. Обича да демонстрира своите умения и когато това е полезно и необходимо, но и когато и е нужно чувство за превъзходство.

Тя се пази от него. Не може почти нищо да му даде, защото той не позволява. Когато се налага да се обсъдят общи въпроси й притъмнява, знае че ще последва силна загуба на енергия, защото думите й ще се удрят в стената и ще падат мъртви на пода. Тя се нуждае от него по неясни за нея причини. Манипулира го с вина и мълчание. Контролира го с негласното послание "ти не си достатъчно добър за мен и всеки момент мога да те заменя". Същевремено живее с усещането, че е "принцесата" в каменната кула, едно сигурно, но много студено място.

Връзката (синастрично неговото Слънце е в съвпад с нейния Плутон). Tе са самотни един с друг, не щастливи, но силно свързани. Не се разбират. Чустват се неоценени и отхвърлени. Сочат другия за виновен и го обезценяват. Живеят с постоянната фрустрация за липсата на перспектива в отношенията. Компенсират бясно с амбиции в кариерата и развиване на различни видове зависимости. Връзката трае вече 10 години. Много са изтощени. Жадуват за промяна, която още не се вижда... може би (и дано) до настъпването на следващия важен Плутонов транзит към техните рождени хороскопи или композита им.

Филм 2

Той (Плутон в съединение с Уран, Юпитер и Ю. Възел на Имум цели, Скорпион на върха на 5ти дом). Харизматичен. Магнетичен. Интелигентен. Криминално проявен. Хазартно пристрастен. Агресивен (потупвал бившите си жени, но не и нея). Манипулативен. Винаги около него витае някаква тайна. Жените го обожават, направо ги хипнотизира. Не може да определи какво към кого чувства. Нуждае се от нея, силно е привързан и когато може, я използва безогледно.

Тя (Слънце, Луна, Марс, Нептун в съединение в 8-ми дом в Скорпион, Марс управлява хороскопа). Силно магнетична. Много сексуална. Далеч от стандартите за красота, тя се движи плавно и излъчва еротика, мъжете се обръщат след нея. Недоверчива. Злопаметна. Властна. Интензивна. Сърдечна, всеотдайна, може да направи крайни и силно ощетяващи я жестове към хората, които обича. Може да се ограничава в нуждите си до смърт. Винаги знае кой е убиецът още в началото на филма. Има особената дарба да предсказва земетресения. Тя казва "Oбичам да бъда обсебена". Никога не е била много влюбена в него. Привлечена е обаче неустоимо от тайната която винаги витае около му. Направо хипнотизирана.

Връзката (Синастрично неговият Марс е в квадрат към нейния Плутон, нейния Марс е в секстил с неговата конюнкция Плутон/Юпитер/Уран) Добре си говорят. Привлечени са един от друг, но това е далеч от романтиката. Привързани. Имат общ бизнес. Тя работи по 18 часа в общото предприятие, но от това не получава за себе си почти нищо. Той се появява, когато иска и прави каквото си иска. Тя не задава въпроси. Търпи. Усеща, че нещо покрай него въобще не е наред, но търпи. Отмъщава си, като го омаловажава, дори често унижава. На петата година заедно тя се чувства все по-съсипана. Не знае защо е поела "това непосилно бреме". Губи много килограми и почти цялата си коса. Той се държи все по-агресивно и изчезва по няколко дни в седицата. Тя и до ден днешен смята, че е била под тъмно енергийно въздействие ("черна магия", казва тя). Движела се като кукла на конци въпреки волята си. Имала чувство, че едвам душа носи, че е жив труп. Но все пак намира сили да го напусне. (По това време Плутон транзитира в точна конюнкция на нейния Медиум цели). Заедно с раздялата изгубва всичките пари, които е вложила в общия бизнес, което за нея е съвсем всичко, защото с това губи ипотекираното си единствено жилище, разбира се, работата си и огромна доза самоуважение. Но си връща живота. Не след дълго напуска страната. Впоследствие разбира, че докато е била с него, са му се родили две деца от друга жена. След години тя все още не се е възстановила напълно от преживяното и жадува отмъщение, но се е отдала на търсене на себе си Той не се е променил, само с времето проблемите му жестоко се задълбочават.

-------------------------------------

Върнете се сега назад и прочетете само удебеления текст. Мисля, че разяснения не са нужни. Тъмната страна на Плутон е всичко, което човек не харесва, бои се и не иска да му се случи.

Но въпреки това, струва ми се, че ние много по-често сме склонни да се впуснем в плутоновите преживявания на потъване. Слизането в "Ада" нa страстите, зависимоста и разрушението. И това, като че ли е по-прието и "нормално". Ами ако толкова често и със същата енергия се хвърляхме към Горния свят, към радостта, свободата и живота? Тука идва въпросът какво отваря пространство за преразпростирането на плутоновия архетип в психиката и съответно неговата по-нататъчна проява във връзките. Разбира се, всяка чрезмерност изважда тъмната страна на архетипа. Мисля, че това лесно се случва, когато любовта не достига, страха има голяма власт и егото е слабо и недохранено. Астрологично в рождения хороскоп, това може да се проследи, чрез една нещастна Венера или/и Марс, потиснати Луна и/или Слънце. Например, в досега разказаните истории героите имат освен един подчертан Плутон, още Венера, Mарс, Слънце и/или Луна в напрегнати аспекти със Сатурн (възможни негативни прояви на което са вътрешна несигурност, проблем на личностните граници, емоционална оскъдица, силна нужда от компенсиране с външен и вътрешен контрол, липса на доверие и т.н.). Силно подчертан 7 или 8 дом (преголяма нужда от "другия", големи очаквания и силни проекции). Силно присъствие на Везни (голяма нужда от хармония, което по правило идва в конфликт с обективната реалност). Често Нептун е ключов с напрежение по аспекти и разположение (сляп идеализъм, неутолим копнеж за тотално сливане). Синастрично положението е в основи: силни контакти между Плутон на единия с лични планети и ъгли на другия партнъор, напрегнати аспекти на Сатурн към лични партнъорски планети и ъгли на другия. Често в играта е затегната здраво и кармичната ос. Компанията на Сатурн в плутоновата драма ми се струва важна и логична. Нека спомена, че още древните гърци са го направили съуправител на подземното царство, като са му дали властта на Елисейските полета.

Всъщност моето най-силно желание е да се огледам за психичните ресурси и съответно тяхната астрологична аналогия, с които личноста се справя с плутоновите заплитания. Това което ни държи цели и ни подкрепя и по пътя надолу и обратно. Разбира се, това, което ни натиска надолу, може да е същото, което ни предизвиква да излезем.

Най-естествено е тук за помощ да се обърна към митологията, езика, на който говори архетипното царство. Като наследница на тракийската култура мисля като начало да призова божествения певец Орфей:

"Аз съм дете на Земята и Небето, обсипано със звезди, но истинската ми същност е в небесните селения."

Син на тракийския цар Еагър и музата Калиопа или на Аполон и Калиопа, или на някой друг (ДНК материалът се губи по трасето на повече от 3000 г.). Магъосник, жрец, философ, учител и лечител. Учел древните траки да принасят в жертва на боговете безкръвни жертви, вместо животни и хора, както се практикувало до негово време. Да търсят познание, дисциплина и пречистване. Да се стремят към Слънцето. Омагъосвал с вълшебната си лира и зверове, и птици, и дървета, и влечуги. И разбира се, бил най-великият музикант на древния свят. Добре е да се знае, че за древните музиката не била само свиренето и пеенето, но и поезията, и мъдрото слово, философия, предадена в напевна форма. По всичко личи, че герой като него, който имал силата да свързва човешкия свят с божествения, инстинктивния (животни, дървета...), да покорява със силата на изкуството и мъдростта, е много подходящ помошник в моята ужасно амбициозна задача. И най-важното, той е слизал в царството на Хадес и излязъл от там цял целеничък (макар и много тъжен). От горе на всичко дръзнал да даде на хората сведения, какво представлява царството на смъртта.

И така, за онези, които случайно не знаят:

Митът за Орфей и Евридика

Божественият певец Орфей изглежда си живял добре, докато един ден не срещнал прекрасната дриада Евридика. Напълно погълнат от властта на любовта (Евридика, означава широковластна), не губил много време да се ожени за нея. За зла беда веднага след сватбения ден, може би и преди младоженците да са опитали любовните ласки, се случило ужасно нещастие. Евридика, както си беряла цветя в гората със своите другарки, била нападната от героя Аристей с похотливи намерения. Тя се уплашила много, хукнала да бяга и настъпила пепелянка. Била ухапана и душата й бързо отлетяла в царството на Хадес. Грандиозна била мъката на влюбения Орфей, непресушими сълзите му... И като не можал да преодолее жестоката загуба, решил да слезе в царството на смъртта и да си върне своята любима, и ако ли не – сам никога вече да не види светлината.

Неговата лира и тъжни песни за любовната му мъка сторили нечуваното. Той трогнал мрачния Харон, лодкаря превозвач на мъртвите, и триглавото куче-чудовище Цербер, пазач на Хадесовите порти, и те му помогнали да стигне пред трона на владетелите на смъртта Хадес и Персефона. Отново запял Орфей за своята вопиюща мъка по загубената любима и замолил да му върнат Евридика. И тук се случило чудо, омекнало сърцето на мрачния бог и със съгласието на Персефона било разрешено да се върне Евридика заедно с Орфей на горния свят. Имало условие обаче – докато те не излязат, героят не бивало да се обръща назад, иначе щял да я загуби завинаги. Тръгнали двамата влюбени, а отпреде им вървял бог Хермес, водачът на мъртвите. Малко преди да стигнат изхода обаче, Орфей не издържал и се обърнал да види дали Евридика върви след него. За последен миг тогава зърнал певеца лицето на своята любима, докато то бавно се разтваряло в гърлото на мрака.

-------------------------------------

Известно е, че Плутон оказва натиск, там където е нужна трансформация. Неговата цел, вярвам, е не просто да ни вкара в дъното на "Ада", ами да ни срещне, макар и понякога доста болезнено, с това, което се спотайва в мазето на психиката. В най-добрия случай, притиснати докрай започваме да виждаме в тъмното на своята душа и влизаме в контакт с неговите обитатели. Тук е нужно цялото ни изкуство, за да намерим език, на който да се спогодим със сенките (потиснати чувства и преживелици, комплекси и страхове). След това, ако дотук сме успели, виждаме как Цербер скланя глава, Хирон ни превозва безплатно, а Хадес ни връща изгубената голяма Любов. Т.е. би трябвало да се завърнем от Хадес много по-обогатени и цялостни.

И така, нека разгледам от астрологична гледна точка приключението на Орфей. Първо и основно имаме на сцената Плутон, всичко се случва на негова територия и с негово участие.

После, изглежда, че силата на любовта е причината, която мотивира иначе немислимото слизане в подземното царство. И нека обърна внимание – една неосъществена любов, при което веднага се намесва Нептун с неговите фантазии, мечти, илюзии и неутолим копнеж по любовта "пo-голяма от живота и по-силна от смъртта". Слънцето в лицето на Орфей (син на Аполон и артист). Луната като представител на света на чувствата и съпругата Евридика. Венера в лицето на Персефона, управляваща връзките. Изглежда също е важно да се притежава безобразна смелост, за да отидеш да срещнеш очи в очи онзи, чието име древните гърци дори не смеели да споменават. Така че – Марс (смелост, воля, целеустременост). Естествено Уран, като управляващ необичайните ситуации, за които се изисква луд кураж, както и изненадващите инциденти (в случая ухапването от пепелянката). Ключова роля играе Лирата и Песента/Изкуството, които още веднъж владее Нептун, но също и Аполон/Слънцето, и Хермес/Меркурий. Искам да подчертая, че очевидно Хермес играе много важна свързваща роля в подземното приключение. Първо, като изобретател на лирата и управляващ словото – и с двете Орфей омайва Плутон, но и като водач по пътя обратно към Горния свят. Той е един буден, фокусиран ум, ориентиращ се в психичното пространство, навярно чрез практичен анализ на ситуацията – необходим е, за да се завърнем на светло в "живота" . Всички връзки Меркурий-Плутон в рождения хороскоп могат да се окажат силно подкрепящи в разрешаването на плутоновата драма. Нужен е и Сатурн, който ддържи здрави границите, за да не се разпаднем от мъка или отчаянаяние, докато трае процесът. И сега стигаме до слабия момент в историята на великия Орфей – обръщането назад и окончателната загуба на любимата. Дали тук героят проявява недостатъчно доверие към Евридика или към обещанието на Боговете е въпрос на друг текст. Но изглежда, че Вярата и Доверието – нека тук поканя Юпитер като участник – окончателно решават нещата.

От казаното дотук се вижда, че очевидно всички психични ресурси, съответно планети, се активират по време на Плутоновия процес. Като главни действащи лица са Слънцето, Луната, Плутон, Венера и Меркурий. Главна подържаща роля: Марс, Сатурн, Юпитер. Сценаристи Нептун и Уран. Режисъор и продуцент Плутон.

Не ми се иска този текст обаче да завърши без истински хепи енд. Затова ще поканя за кратко още един участник

Дионисий

Прекрасният бог на виното, веселието, екстаза и ритуалната лудост е пример за пълен успех в подземната мисия. Той успял да изведе своята смъртна майка Семела от царството на мъртвите, след което и двамата отиват на небето и тя също става богиня под името Тиона. Т.е. преражда се като богиня. Ех, че хубаво! Тук веднага ме нападат мисли какво е било предимството на Дионисий в подземната мисия и нека вече го нарека процеса на трансформация? Дали е това, че той е имал андрогинен характер? Впрочем също като Хермес, който освен това единствен измежду боговете се мотаел нагоре-надолу между Хадес и Олимп. За Дионисий се казва, че е "отгледан от жени и като жена". Дали защото е бил доста луд и голям веселяк, а такъв и най-страшните драми не могат да съборят? Поднесъл е дар на Персефона (почел я е) и така получил благоволение? Или пък, да речем е свършил работата в екстазно състояние. Може би, всичко това заедно.

И така в резюме на всичко дотук, когато Плутон започне да разтваря почвата под краката ни, можем да разчитаме на всички свои психични ресурси, за да преминем успешно през процеса нa трансформация (символично: смърт и прераждане). Но все пак подчертано важно е:

Доколкото е възможно нека използваме балансирано и мъжките, и женски ресурси в нас, нека да ни носи чувството, но да ни насочва разума. Нека ни крепи вярата, но стъпките ни да са в ритъма на незатихваща музика, и весела, и траурна, и стих, и екстаз. И дори когато вече сме толкова изтощени, че полудяваме, нека сме достатъчно луди, че да не се обърнем назад, защото от "оня свят" връщане има. И то многократно. Нека като змията да сменяме редовно по една кожа и да търсим слънчеви места за почивка. Да помним, че и ние точно като нея носим отровата в себе си, която и убива, и спасява.

P.S. Сега вече, оборудвана с фенерче, гумени ботуши и разпечатка на рождения си хороскоп мисля да отпраша за Родопите и пещерата Дяволско гърло. Казват, че от там се промъкнал Орфей в царството на Хадес. Какво пък, рождената ми Венера е здраво подпряна от плутонова транзитна квадратура, а Уран и се е качил на главата (транзитна конюнкция)! И ако не чуете скоро за мен, моля викайте Дионисий – като поизтрезнее, да слиза да помага.

Автор: Ирен Филипова