През 20 век астрологията отърсва праха на "нелегалност" от плещите си и заживява нов живот в светлината на новите разбирания за света. След дългия процес на развитие на рационалната и строго научната мисъл през Просвещението от 17-19 век, когато астрологията изпада в немилост, днес тя отново се радва на изумлението, вдъхновението и вниманието на търсещите.
    Разбира се, за никого не е тайна, че все още масовата асоциация за астрологията е с хороскопа в сутрешния вестник, но пък и нараства броят на хората, за които понятия като асцендент, квадратура, куинконкс, транзит, прогресия не са излишни жизнено неважни термини.
    Те разбират, че астрологията е древно познание, което никога в своята безпрецедентно дълга история не е спирало да съществува и да се развива. И в днешно време тук-таме се твърди – както още сред древногръцките астролози се е твърдяло – че астрологията е наука, дадена на човечеството от боговете.
    Но в действителност тя е познание, което никога не е постигало завършеност, а винаги се е видоизменяло и обновявало в синхрон с разгръщането и израстването на човешкото съзнание.
    Астрологията - такава, каквато я познаваме днес, се зародила преди хиляди години в земите на древна Месопотамия с появата на жреческите държави. Тогава човекът, напускайки номадския племенен живот, се опитал да подреди битието си, да го организира, усядайки зад дебелите стени на града-държава, където имало йерархия и порядък.
    Човешкият ред отразявал или поне се стремял да отразява космическия, божествения. Както големият митолог Джоузеф Кембъл казва, тогава единствената грижа на предците ни била да открият "някакъв вид ред: някакъв вид математически подреден, астрономически възглед за връзката на човека и ритмите на неговия земен живот."
    Sumerian_MS2272_2400BCЗатова древните шумери от Междуречието самоотвержено наблюдавали небесната твърд и спектакъла, който се разигравал там горе, свързвайки го със събитията на земята. Човекът, напуснал вече райското вътреутробно блаженство на племенните култури, поел по своя път на отделяне от майката-природа, в чието лоно до този момент бил пребивавал невинно. В процеса на отделяне и разграничаване той започнал да разпознава вътрешни съдържания като външни явления и обратното. Видял, че небесната твърд е далече и високо - тя се превърнала в огромната космическа утроба на египетската богиня-майка Нут - да, утроба отново имало, но тя вече станала нещо дистантно, което можело да бъде назовано и посочено като отделно от все по-солидно оформящото се усещане за аз на човека. Девствената човешка душа се оглеждала в бездната на космоса и проектирала драмите на вътрешните си богове върху небосвода, опознавайки чрез планетарните движения и цикли всъщност себе си. Бездната обаче винаги притежава свойството да поглежда вътре в теб в замяна - и истината е, че не можем да твърдим с чиста съвест, че астрологията е единствено и само отражение на човешкия психически опит и негова проекция, защото всеки астролог знае, че тя работи въпреки нашето съзнателно познаване на законите й.
    Подозирам, че за пореден път, както се случва в най-парадоксалните и дълбоки тайни на битието, кокошката и яйцето са възникнали едновременно и никой не може да претендира за първичност - астрологията е плод на човешкия психически и екзистенциален опит, но и човешкият екзистенциален и психически опит също е отражение на астрологията. Сякаш самият бог е имал нужда от нас, за да познае себе си.
    Най-старите известни астрологически текстове били от династията на Хамурапи около средата на 18 век пр. Хр. Те представлявали омени (тоест поличби) от сорта: "Ако, когато се появи новата луна, небето е ясно, и ако я приветстваме с радост, годината ще бъде добра."
    Голяма колекция от астрономически наблюдения със съответните предсказания представлява серията клинописни плочки "Енума Ану Енлил", датиращи между 1350 и 1100 г. пр. Хр.
    Постепенно звездобройството се развива до астрологията, позната ни днес – с дванайсет зодиакални знака от по 30 градуса всеки, с дванайсет астрологически домове, с рождените хороскопи, правени за отделни личности.
    Древните перси и гърци изграждат математическата и философската основа на астрологията. Най-старият известен хороскоп, подобен на съвременните, е на човек, роден на 29 април 410 г. пр. Хр.12_houses_of_heaven
    Шумерите обаче първи започнали да назовават планетите и съзвездията, приписвайки им качества, които в известна степен познаваме и днес – Венера (в шумерския пантеон тя се наричала Инанна) например е символ на любовта, красотата и удоволствието, а Марс – на агресията, войнствеността и насоченото действие.
    И тук скептиците вадят оръжието на правата логика: "Добре де, ами ако не бяха нарекли втората планета от Слънцето Инанна-Венера, а Ерешкигал? Тогава Венера пак ли щеше да ни дава естетически усет, красота, изящество, финес в междуличностните взаимоотношения? А Марс щеше ли да ни прави решителни и дръзки, ако му бяха дали името Нептун, да кажем?"
    Да, логично звучи, но нито животът, нито необятната реалност се движат в линията на праволинейна логика. Затова и днес разполагаме с концепцията на швейцарския психолог Карл Густав Юнг за синхроничността, която изразява паралелизма и аналогията между две събития без между тях да има причинно-следствена връзка, те са акаузално свързани, но са свързани, защото отразяват качеството на времето в даден момент.
    Тоест съвсем не е случайно, а е синхронично, че когато Венера е открита, тя е наречена именно Венера, защото точно тогава времето е било "венерино" и човекът е бил готов да възприеме и назове венериното качество.
    По същия синхроничен начин и зодиакалните знаци, и планетите отразяват реалии на земята – "каквото горе, такова и долу". Поредицата на знаците на зодиака следва естественото разгръщане на природни процеси, социални процеси, психически процеси.
    Планетите на небето и техните ъглови взаимоотношения са динамичната картина на вътрешната психическа вселена, която всяко човешко същество представлява. А астрологията от хилядолетия насам се развива както със задълбочаване на познанията ни за човешката природа, за връзката й със света и космоса, така и с разширяване на съзнанията ни. До безкрай...