Уран е гърцкият бог Небе, съпруг на Гея(Земята), предтеча на Циклопите, Титаните и по тази линия на почти цялото божествено Олимпийско население. Астрологично управлява знака Водолей. Ключови думи за урановото въздействие са революция, идеал, гений, изненада, иновация, прогрес, внезапност, толерантност, догматизъм, напрежение, солидарност, приятелство, необвързаност, аутсайдер, "Свобода, равенство, братство", електричество, машини, електроника, технологии, иновации, пророчество, пророчески проблясък, геометрия, архитектура, космически ред...
    Моят първи контакт с водолейската и уранова енергия датира от най-ранните години в живота ми. Първият ми детски приятел и съсед беше зодия Водолей (днес знам, че той има силно аспектирани Слънце и Меркурий във Водолей, плюс Уран в точен тригон към Слънцето, една доста подчертана уранова личност). По разкази на нашите майки ние сме прохождали заедно, а по мои спомени откривахме заедно света. Той и за двама ни беше чудно място, претъпкано с фантастични неща и безкрайни предизвикателства. Особено за моя водолейски приятел. Той винаги имаше някаква невъобразима история, която лично е преживял или е бил неин свидетел. В списъка влизат преживелици с извънземни, комети, летящи обекти от всякакъв тип, намиране на съкровища, откривателство на световно неизвестни места и още и още...За него беше естествено да твъди, че почти всеки с който е разговарял е негов добър приятел (a понякога и хора, които въобще не беше срещал се присъединяваха към неговата армия приятели). Излишно е да казвам, че неговата любима шапка беше оригинална мисионерска шапка за джунглата, която почти го събаряше под тежестта си. Родителите му регулярно претърсваха квартала, защото него постоянно го засърбяваха петите и хващаше друма без страх, завладян от някоя възхитителна идея. Имаше и купища механизирани модерни играчки, с които будеше в мен дива завист.
    Uranus Aion Спомням си, че беше изнамерил отнякъде по-особено изглеждаща сгурия и фанатично вярваше, че това са камъни от Луната. Той настани на балкона своето лунно съкровище, но след известно време на експерименти и хаос, неговата майка (зодия Рак) не издържа. Тя безпощадно окастри крилете на урановия дух с наказание и основно почистване на лунния пеизаж. О, отчаяние и бедствие! Друга особеност на приключенската история на моя приятел бяха постоянни и необясними инциденти, падания, порязвания, гърмежи и тътнежи от различни къошета в неговата къща, където той се опитваше необезпокояван да даде живот на своя пионерски дух и инжинерна мисъл (с подобен вид инциденти свъзваме често твърдите контакти Уран/Марс, но и само устремна проява на концентрирана уранова енергия, особено когато инцидентът е свързан с техника и уреди). Както народът мъдро е казал, обаче - "Революцията изяжда своите деца!", така че почти винаги смелите начинания на водолейския ми приятел завършваха с отчаяните викове на неговата рачешка майка и неговите още по-отчаяни сълзи.
    Рак и Луната са естествен враг на Уран, който със самото си същност е противник на сигурността и статуквото, а в случая - спретнат и подреден образов дом населен с послушни дечица, което е мечтата на майката Рак. Милата тя, беше почетена с двама сина Водолеи! Въпреки голямата съпротива, отхвърляне, наказание и изолация заради своята своеобразност, които моят приятел изтърпя в течение на годините, урановият дух намери начин да продължи да живее чрез него. Той стана специалист по международни газопроводи и пребивава непрекъснато в някоя далечна страна (далечни страни са също тема на Уран). Може би някой вече се досеща, че избухването на една инсталация за малко не отне живота му, а за да следва своя прогресивен дух, той продължава да заплаща със самота и изолация, постоянно сменяйки държавата и обкръжението си.
    ВОДОЛЕЯТ
    Голямото преимущество на уранианеца е, че той е в състояние да види в перспектива развитието на нещата много надалеч. Да измисли/изобрети идеалния вариант.Uranus Egg Той знае как да бъде самодостатъчен и емоционално независим. Той е способен да понася голямо нервно напрежение. Може би заради това си позволява да е дотатъчно луд, за да ражда гениални идеи! Той е един вид репортер на Zeitgeist (Духът на времето), който винаги има в джоба си карта на глобалната житейска картина и няколко кадри на бъдещето, заснети по време на мигновена ментална телепортация. За уранианеца това е фасулска работа. Нещо предстои и той вече го знае. Той не е анализирал подробна предварителна информация, не е събирал факти и данни... той просто зарежда "файлове от космоса" със свръхсветлинна скорост и ЗНАЕ. Той е шампионът на дълъг скок в естественото развитие на живота. Революционер и визионер, който в своя устрем и убеденост може и обичайно помита до основи съществуващите вече структури. Той съответно, може да бъде безогледен, жесток и безсърдечен в очите на своето обкръжение, но - "Те не разбират и не виждат заветната цел/идеал, доброто за всички, защото са заети със своите малки удобства или "смущаващи" чувства".
    Една от най-мъчните особености на уранианеца е, че той може да бъде, напук на своите претенции за свобода и толерантност, изключително нетолерантен към тези които не споделят тези му идеи. Така той може да стане тираничен, фанатичен или просто обиден аутсайдер. Трудно се свързва със собствените си чувства (често ги изразява по чудноват начин), респективно с тези на другите. Ще цитирам моя приятел Водолей: "Проблема ми е май, че бъркам любовта с любопитството!". Може би това е една от главните причина за това, че често ураново повлияните хора са придружавани от студената компания на самотата (или по-лошо изолацията). Енергията, която те носят е твърде извънземна, безперсонална, провокираща и плашеща за повечето хора. Те виждат и се стремят твърде надалеч. Изглеждат и са твърде различни. Ето защо едно от възможните решения за нуждата на ураниянеца от топъл човешки контакт са групите и организациите (което е и тема на естествения дом на Водолея - 11-ти). Групата създава своебразен уют и приемане в контекста на единомислието на своето сформиране. В същото време тя те пази, чрез своята многочленност, от прекалено пъхане на носа в личното пространство.
    Приятелството (също тема на 11-ти дом) е любим начин на Водолеите за преживяване на близост - все пак не "сте си длъжни, нали", "пито, платено и всеки по пътя си". Но когато в съвършения фантастичен свят на уранианеца нахлуе любовта (става дума за простичката нужда на всеки землянина да бъде докосван и да принадлежи на друг от същия вид), eй тогава настава истинскотo начало на "Star warеs" (Джордж Лукас да ме прощава, моля)... Ако партнъорът има афинитет към първи срещи в антигравитационен симулатор или поне на някой висок покрив с изглед към екватора, тогава нещата започват многообещаващо. Но този партнъор трябва да бъде и винаги готов за ново предизвикатество, идеологически подходящо подкован, да бъде крайно практичен (уранианецът по правило е доста скаран с досадните подробности на материалната реалност), сексуално разкрепостен, самодостатъчен (защото другарчето му е цар на внезапните изчезвания или неочаквана смяна на плана), много да внимава със своите чувствени изисквания (внимание!!! Водолеят не ви e плюшено зайче я!).
    И въобще колкото и добре да функционира този партнъор, не може да измести нуждата на уранианеца от далечни предизвикателства. Ако все пак някоя настойчива Дева или Рак например успеят да задържат продължително Водолея в домашното пространство, то той ще отпраши ментално нанякъде. Часове наред ще препуска в кибер пространството, ще чете квантова физика или дори ще ви гледа право в очите, но няма да е там. Един от начините за относително разрешаване на конфликта с обвързването при наличието на силна уранова енергия е винаги в територията на отношенията една врата да бъде държана отворена. Най-ужасно мъчение за Водолея е чувстото за несвобода. Така, че мили земляни, не му заключвайте вратата, така най-вероятно той ще остане или поне постоянно ще се завръща... А на вас никога няма да ви е скучно!
    В дотук написания текст, отчитам , че не съм могла напълно (разбира се) да избегна влиянията на моето слънце в Телец и Луна в Риби, които не си другаруват с водолейската енергия. Но виждам най-голямата трудност в това, че Водолей стои на куспидата на моя 7-ми дом, т.е. там където стои "другият", сляпото петно или полето на проекции. Също така единственият аспект, който прави моето Слънце е точен куинкункс с Уран. Слънцето e и сигнификатор на партньора в женския хороскоп. По мое наблюдение енергията на слънчевия знак при жените изисква определен брой години, за да бъде добре интегрирана... освен ако не остане докрай проектирана върху партньора. Във връзка с това много години в живота ми ми се налагаше да срещам ураниански партньори и да преживявам темите за свобода, непривързаност, независимост... внезапни разриви и събирания, изоставяне, самота (и в приятното и в неприятното и преживяване) и изолация и всички последващи от това чувства в областта на личните връзки.
    Събуждането по отношение на моята собствена необходимост от всички тези неща започна с настъпването на транзита на Уран върху конюнкцията Луна/Юпитер в Риби в рождения ми хороскоп. Периода мога да опиша като зловещ. Всичко надеждно беше пометено от живота ми и ме тресеше денонощо високоволтово напрежение. Ходех по света без кожа и надежда и единствено ужасът от смъртта ме караше да стъпвам трепераща в мрака пред мен. Но сега знам, че тогава започна моето истинско раждане. Моята истинска индивидуалност беше получила дотогава твърде малко въздух. Тя поиска от мен Свобода или Смърт! Така започнах да разбирам нещо много есенциално - че когато човек спре да играе на криеница със себе си, когато поеме големия риск да бъде себе си, той получава дара на Свободата и да живее, и да умре. В противен случай той е по-малко жив и по-малко умрял, просто защото е най-вече никой... или както казва една приятелка "нещо, а не някой".
    ОТТУК-ОТТАМ ЗА УРАНОВИТЕ ТРАНЗИТИ
    Uranus tilted Значимите уранови транзити са свързани с революционна стъпка в процеса на индивидуация (процес на постигане на психическа цялост). Тази стъпка може да изглежда внезапна, но всъщност е резултат на продължително вътрешно зреене. На събитийно ниво този процес може да бъде катализиран от: внезапна значима промяна във финасовото положение (eвентуално засегнат от транзита 8-ми дом, 2-ри дом, Венера), лудо влюбване, при което тялото ви произвежда ток като атомна електроцентрала (5-ти, 7-ми, 8-ми дом, Венера, аспекти на транзитния Уран към планетите сигнификатор на партнъора), външни събития, върху което нямате контрол и ви поставят пред предизвикателството да предприемете нещо съвсем ново в живота си, за което нямате никакви гаранции или подкрепящ предишен опит, например уволнение, изненадващо назначение на позиция с големи отговорности, загуба на дом, смяна на местоживеене, внезапна опасна болест, огромна печалба от тотото, и т.н.
    Въобще, когато фанфарите на урановия оркестър затръбят, е време за обновление, криза, опасност, несигурност, силно напрежение и бесен порив за свобода... Време е да изскочим изпод топлата завивка и да отпрашим в неизвестна посока без осигурен билет за връщане. Изстрелва ни непреодолимото чувството, че повече "така не можем и не става" или пък се юрваме напред, защото зад нас е пожар и погром. Нека го онагледя: Мъже напускат смейството заради фатална любов, жени правят същото. Деца напускат родното гнездо. Счетоводител откача и заминава на остров Фиджи да рисува водопади. Милионер катастрофира с новото си Ферари, оцелява, завещава всичките си пари на приют за бездомни кучета и отива да пасе кози. Докато разгонва мухите с гегата чете, астрологическа литература. 60-годишна жена започва да носи къси поли и завързва афера с инструктура си по летене с аероплан. Мъжът й получава инфаркт, дъщерите й започват да разправят наляво и на дясно, че са осиновени... Схващате ли на къде бия?
    Много ми се иска да отдам внимание на това как женската психика поема и излъчва "урановата радиация". Тази енергия за мъжа, понеже е въздушна, е обичайно преживявана, но е чужда или дори враждебна за женското в нас. Жената по естествени причини е по-близо до земята/материята (латинската дума materia e сродна на mater, майка), а с това веднага тя става противополжна на Уран/Небето. С явяването на тази важна тема е време да открехна портата на архетипното царство и да поканя на разговор неговата посланица митологията:
    Ариадна и нейният път през лабиринта към Небето
    Митът
    52676316_64vakh Преди хиляди години на остров Крит живял могъщият цар Минос и неговата съпруга Пасифая. Те били родители на 5 деца, едно от които била прекрасната Ариадна. Пасифая от своя страна била майка на едно много особено създание, родено от неестественото й съчетание с бик. Афродита и Посейдон наказали царицата с луда страст към този критски бик, който бил определен в жертва на бога на морето. На Минос му се досвидяло великолепното животно и го задържал в оборите си. Затова царското семейство платило с голям срам и нов член на фамилията, който непрекъснато да им напомня за позора: чудовището Минотавър. Създанието имало човешко тяло и глава на бик, както и ненаситен глад за човешко месо. Така се полага на един истиски звяр, нали!? Предполагам, че стиснатият Минос е ронил кървави сълзи, кoгато е плащал за построяването на невижданата дотогава наземна структура наречена Лабиринт. Това изобретние на майстор Дедал, казват, било толкова сложно, че самият му създател мъчно намирал пътя си обрато навън от него. Лабиринтът бил надеждното скривалище на Минотавъра. Всяка година Минос изисквал в жертва седем атински младежи и девойки (атиняните му били сериозни длъжници), които ставали храна на зловещото създание.
    Един ден, обаче се явил герой, храбър и достоен да се опъне на голямата неправда. Тезей, син на цар Егей и атински герой със заслужена слава, си наумил да очисти чудовището. Присъединил се той към годишната жертвена група и пристигнал на остров Крит. Историята никъде не споменва да е имал план или оръжие за изпълнението на своя подвиг. Но както всеки е чул, гръцките герои са могли да разчитат на надеждни покровители от божествен произход. Афродита прошепнала на героя да се позабави покрай входа на Лабиринта, а пък душата на Ариадна се разтворила за изгаряща любов към атинския герой. Ариадна и Тезей се влюбили от пръв поглед. Тя го чакала на входа на Лабиринта с кълбо от собственоръчно изпредена прежда и магически меч. Дала му тези предмети и благословията си. Тезей завързал нишката за вратата на Лабиринта и, развивайки и завивайки я, успял да влезе и излезе от там. Никой да не се съмнява, че междувременно магическият меч му е влязъл в употреба! Тезей победил звяра. Светът се спасил от жестокостта на Минотавъра, а и той самият от собственото си нещасто чудовищно съществуване.
    След това щастливите влюбени отплавали към Атина. На остров Наксос те поспрели за почивка и дрямка. Тогава Дионис, богът на виното и ритуалният екстаз слязъл в съня на Тезей и го притиснал да изостави Ариадна в негова полза... (има и други весии на тази част от историята, но тази е "моята"). Предполагам, че атинянинът е бил съкрушен. Но кой би се опълчил на един бог? Oсобено такъв, за когото се знае, че наказва с ужасна лудост!!! Разултатът за клетата Ариадна бил със сигурност отчайващ. Тя се събудила сам-самичка на една скала с венец на главата за спомен от любимия и никакви изгледи за оцеляване. Не и оставало нищо друго освен да плаче докато издъхне. Да, ама не.
    За нея съдбата имала едно много по-висше предназначение: да стане съпруга на бог и равна нему. Дионис се явил в целия си божествен блясък пред ридаещата принцеса. Взел венеца от главата й и го хвърлил към небето. Вплетените цветя, бисери и перли се разхвърчали в небесата и така се родило съзвездието Северна корона. След това, той със сигурност е намерил начин да пресуши сълзите на Ариадна и да я спечели за себе си. Може пък да й е взел акъла с това, че ей така с едно движение й сътворил съзвездие! Ха!
    От тук нататък, можем само да завиждаме на критската пинцеса, защото тя станала богиня и съпруга на един прекрасен, силен и много забавен бог. Отлетяла с него на Олимп. Народили си весели деца. И заживели във вечен божествен екстаз, заобиколени с панове, менади и силени...
    Струва ми се основополагащо да разясня, че моето виждане за външните планети - Уран, Нептун, Плутон - е, че те символно са трезори на колективното несъзнавано, в които се съдържа най-ценният и труднодостъпен духовен материал на човечеството (енергиите на Свободата, Любовта, Живот/Смърт и тн.). Този "материал" търси своя път към нашето съзнание постоянно. В моментите обаче, в които личността интегрира съществени части от него, на събитийно ниво се усещат като особено съдбовни. Също така даването на някаква "жертва" под формата на загуба или какъвто и да е вид "плащане" неизменно съпровожда тези процеси. Чрез обстоятелствата които ни поднася, "Съдбата" иска да ни възнагради с една по-голяма осъзнатост, цялост, лична свобода и любов към себе си. Но както е известно, безплатни обеди няма. "Чисти сметки - добри приятели!", би казал Водолея... Астрологично тези важни житейски периоди могат да се проследят, чрез значимите транзити и прогресивни аспекти с участие на тежките планети.
    Връщам се към вълнуващото приключение на Ариадна и виждам експресивните щрихи на събудения архетип на Свободата, т.е. Уран. Нека разгледаме цялата история като драма разиграваща се вътре в психиката на индивида и героите в нея, като компоненти на тази психика.
    В началото на разказа виждаме типичната обстановка, в която ще последва нуждата от устремна Уранoва проява. Започва се с един силно котролиращ цар - той е властен и изисква жертви (атиняните), но той не иска да прави такива (бика). Една царица, която отнася незаслужено наказание, но може би логично, поради подчиненото и положение... Цялото семейство изпитва срам и вина. Ражда се чудовище, което изисква постоянни жертви.
    Имаме психична динамика в чист вид. Неосъзната нужда да контролираме, да понасяме незаслужени наказания, да стоим в подчинено положение, изпитвайки срам и вина, и в същото време да изискваме постянни жертви от другите за нас, е признак на голяма зависимост, страх и до голяма степен незрялост. В рождения хороскоп това може да се проследи чрез напрегнати аспекти (квадрат, опозиция, конюнкция) между Слънцето, Луната, важни лични планети и ъгли със Сатурн, Плутон, Нептун, понякога Юпитер... Особено когато участващите планети са поставени в кардинални знаци. Положението е доста потискащо и въпреки че господстващите съзнателни части в личността (Царят, астрологично изразен евентуално чрез контактите: Слънце/Сатурн/Юпитер/Плутон/Уран, Меркурий/Сатурн/Плутон/Уран/Нептун) намират сложен, творчески начин (Лабиринтът като символ на несъзнаваното) да крият или държат под контрол неприятните чувства и комплекси (Минотавъра: това могат да бъдат всички символизиращи Сянката показатели в хоросопа, например негативната/неосъзната проява, на която и да е планетарна енергия, особено Плутон, Лилит, наранени планети в 12-ти , 8-ми дом, Скорпион). Чудовищността на положението е ясно на всички, защото цветът на живота изчезва в ненаситната паст на звяра (младежите и девойките). Oт личността това може да се усеща като постоянна загуба/недостиг на енергия. Aсрологичният показател за тази ситуцията може да бъде наранена Венера, Слънце, Луна; наранени планети във 2-ри, 5-ти дом, всички показатели в хороскопа, които посочват възпрепятстване на изпитването на удоволствие от живота, също тези, които се свързват с вътрешното дете.
    В следващата част на историята се появава един герой, който може, и една героиня, която знае и има. Една принцеса, която се опълчва срещу бащината воля и цялото семейство. Доверява се на чужденец и враг. Поверява му своето освобождение и това на всички, като му дарява своята мъдрост и магия. Жената се нуждае от мъжа за своето освобождение! Моля, феминистки насторените да си седнат обратно! Искам да кажа, че женският принцип като пасивен, съхраняващ и раждащ има нужда от свързване с мъжкия такъв, който е активен, предприемащ и правещ, за да осъществи своите импулси. Импулсът тук е дълбоката нужда от освобождение и обновление. Можем например спокойно да заподозрем, че ако Ариадна е била реално съществуваща личност, по онова време транзитният Уран е правил конюнкция към рождена конюнкция Слънце/Венера!? Може от друга гледна точка да се каже, че по-жизнените, свързани с цялото елементи от личността, в случая Принцесата и Принца в хороскопа всички показатели за женския и мъжки принцип) се активират, възстават, за да проправят заедно пътя на събудения уранов архетип. Във връзка с това психиката се справя с комплекс, заемащ огромно пространство в нея (цялата първоначално описана ситуация). И се задвижва за бързо развитие. Не само чудовището е унищожено, но се отварят и нови хоризонти. Ариадна и Тезей се влюбват от пръв поглед и с голяма сила. Поемат сериозен риск, за да бъдат заедно. Влюбването от пръв поглед, внезапното разпадане на връзката, опълчването срещу установения ред, както и рязкото поемане в нова посока са типично уранови преживявания на събитийно ниво. А болката на изоставянето и отделянето е цената, която героите плащат на Уран за своя дар свободата.
    Намирам свързването на Ариадне с Дионис за символ на постигането на ултимативна цялост, пълно интегриране на противоположните елементи на психиката, което от своя страна я трансформира и отвежда на ново ниво на съществуване... Драматичният опит и страдание са довели женския принцип до неговото дестилиране и готовност за свързване с мъжкия принцип в неговото най-висше измерение, по-най пълноценен начин. Може би някой будист би казал: "Ето, това наричам аз Нирвана!", древният грък би празнувал Олимпийска сватба: "Eвое, евое!!!", а аз си мисля: какво повече може да се случи от това, да се насладиш на върховната Свобода на своя пълен потенциал!? Това наричам аз повод за вечно празнуване!!!
    PS. Моята дружеска молба:
    Скъпи Уран, моля те, при твоето предстоящо преминаване над рождената ми Венера, да ме подхвърлиш, ако може по-лекичко, на някой остров с поне една бананова палма! Обещавам да се скъсам от плач! Но ако може след това да ми пратиш Аполон за утеха... след като от около 3000 години се говори, че Дионис е завинаги зает!? (при положение, че всички сме с равни права, мога да попитам нали?)
    Приятелски поздрав,
    Твоя съмишленица, Ирен
    Автор: Ирен Филипова