Home »
Posts made in March, 2014
Sun30
Новата Луна в Овен бележи началото на астрологическа нова година. Знакът Овен е рохката почва на младата житейска пролет, която очаква семето на нашата уникална личностна експресия, проявлението на съществото ни и вибрацията на новия цикъл на разширяване и трансформация.
В Овен откриваме смелостта и дързостта да се превърнем в личността, която сме предназначени да бъдем.
Тази година новолунието в Овен е в енергийна примка с квадратурата между Плутон и Уран – еволюционния контекст, който понастоящем разтърсва живота на единицата, общността, планетата. Следващите дванайсет месеца ще ни поставят в радикалния вихър на хаос, изненади, творчески изблици, обръщане на курса – професионален, личен, житейски.
Понякога ежедневието ще излиза извън контрола на обичайните ни усилия, малко ще зависи от нас, но същевременно и много, защото можем да направим избора да се сприятелим с неизвестното. Апокалиптичните мисли не са от полза за никого, ако ни държат в блатото на страха. За някои от нас промените може да се явят като апокалипсис, но нека не забравяме, че думата означава откровение, разкриване, повдигане на булото.
А на мнозина ще се разкрият удивителни възможности. Особено пред онези, които искат да сменят попрището. Апатията, разочарованието, примирението, депресивността няма да бъдат поносими вече. Ако работата не отразява вътрешна необходимост, порив за креативност и поле на вдъхновение, животът ще ни припомни що е то отговорност към божествената искра, която „дреме” в нас.
Ще се наложи да кажем НЕ на безсмислена жертвоготовност, ще се събудим за илюзията, че сме свързани с някого само по силата на инфантилна нужда, докато сме забравили за връзката със себе си. Всичко в начина, по който се свързваме със света и себе си, ще се променя главоломно. Но най-вече представите ни и начина, по който общуваме.
Всеки от нас има различна съдба и призвание. Именно тях ще бъдем призовани да изследваме и да си задаваме екзистенциални въпроси. Нужно е да бъдем искрени и да си дадем ясна сметка какво сме готови да толерираме и какво трябва да отпадне. Компромисите са крайно смислени или никакви. Не бихме позволили задушаване, прилепване и зависимост, най-вече в себе си.
Нивото на енергията е високо и от нас зависи дали ще бъде насочена в разрушителна или градивна посока – зависи от осъзнатостта ни. Ако не сме здраво стъпили на земята, ако не сме безпощадно честни към себе си и другите, силата на напрежението може да избие в тревожност, хиперактивност, агресия и конфликти.
Ще наблюдаваме отявлен акцент върху значими промени в начина на живот, хранителен режим и спорт – външните проявления на вътрешно психическо преструктуриране и готовност за нова визия, себеусещане и вътрешен локус на контрол.
Не би било мъдро да налагаме волята си на другите и да ги доминираме – само ще подкладим огъня на съпротивителните им сили и ще се въвлечем във война. Чуждата воля е свещена също толкова, колкото и собствената.
Новата Луна разбужда архетипа на вътрешния воин, който поема по пътя на неповторимата си съдба. Марс, управителят на Овен, е ретограден във Везни – затова и воинът е състрадателен, разбиращ, мислещ и отвоюващ територии на свързаност, но същевременно отрязващ пътя към безплодни битки и земи. Някои от нас ще предпочетат да водят битки в името на другия, на кауза или убеждение.
Юпитер в Рак, който също участва в конфигурацията на новолунието, насочва благ лъч към емоционалното тяло, осъществявайки връзка между ума и сърцето в търсене на нова цялостност. Сабианският символ на 10 градуса в Овен гласи: „Изкрящ златен пръстен, гравиран с магически символи” – посвещение в единение, „сватба” с Висшия Аз – свързани ли сме с него, ние сме уверени, центрирани и устойчиви.
Read More
Fri28
На 21 декември Слънцето бавно, но сигурно навлиза в знака Козирог. Дневното светило отразява пътя на героя. Героят е архетипен образ, който живее във всеки от нас, а ролята му е да се противопостави на притегателната сила на (майчината) сигурност, да надмогне навика, удобството и инстинктите, за да потегли на пътешествие в търсене на съкровището – онова, което му дава сила, живот, вдъхновение. Съкровището е искрата, която индивидът запалва в себе си, защото се е разпознал като единствен, уникален и неповторим израз на божествената творческа сила. Тази скъпоценност е талант, постижение, смисъл, които героят накрая връща като дар за общността и човечеството, повдигайки ги.
Слънчевият герой ни води към себеосъществяване, а знакът, в който се намира Слънцето в хороскопа, показва кое от дванайсетте състояния на битието трябва да завоюваме, развием и изведем до най-чистото му проявление като личности в този живот.
Козирогът е земен кардинален знак и индивидът под негово попечителство се впуска в усилен поход нагоре по планината на физическото измерение, за да проумее, организира, структурира и овладее материята.
Искам да ви запозная с един своеобразен представител на този земен знак, в чиято рождена карта надникнах с огромно любопитство. Той е учен. Всъщност наричат го "попзвездата сред учените". Във въображението си вероятно е звезда, макар и миниатюрна, в дълбоката черна паст на космическото пространство.
Ражда се на 8 януари 1942 г. в Оксфорд в семейство на ерудити. Гордо се появява на този свят на датата, на която умира Галилео Галилей точно 300 години преди това. Семейството му е сбирщина от ексцентрици, които вечерят в непрогледна тишина, всеки от тях забил настойчив нос в книгата си.
Като дете бил истинско шило, което не се спирало на едно място – непрестанно търчал наоколо, катерел се, танцувал, гребал... Докато на 21 години не открил, че е болен от амиотрофна латерална склероза – според Wikipedia "неврологично заболяване, характеризиращо се с прогресивна дегенерация на моторните неврони, което води до парализа и смърт".
Лекарите давали на Стивън Хокинг още две и половина години живот, но той е жив и до днес, като не спира да твори своите визии за времето, пространството и вселената с нейните черни дупки. Ще кажете, те Козирозите са здраво стъпили на земята и няма да хвърчат в облаците, но първо, това е клише и второ, извинете ме за черния хумор, но едва ли има някой по-здраво закован за земята от него, неподвижен в затвора на количката и неподвижното физическо тяло. Обаче именно заради това е надарен с ярка мисъл, която надмогва и трансцендира нелепостта на парчето материя, което му се е паднало.
Интересно е, че в картата на учения няма нито една планета във воден елемент, сякаш в този живот душата му е избрала да не се занимава твърде с емоционални въпроси, а е ангажирала ресурса на земната и въздушната стихия, за да се превъплъти в гениален изследовател.
Земният елемент е силно акцентиран в картата на Стивън Хокинг. Слънце и Меркурий са в Козирог, Луна и Нептун в Дева, Уран и Сатурн в Телец – те са част от мащабна фигура, равнобедрен триъгълник, наречена Голям триъгълник на таланта или Голям тригон.
Хората, които притежават такава конфигурация в хороскопа си, идват в този живот с дарба. Те познават много добре стихията, в която е разположен Триъгълникът на таланта. Носят я под кожата си и нерядко я приемат за даденост, като не разбират необходимостта да правят каквото и да било, за да я развиват. Затова и се случва талантите, които дарява фигурата, да останат непроявени поради леност и инерция.
Още повече опасността от инерция стои пред Голям тригон в земни знаци. Дарбите на Големия земен тригон са здравомислие и инстинктивно знание за законите на природата, материята, реалността и ежедневието, но и крайна пасивност. Стивън Хокинг бил средностатистически ученик, който се справял добре, след това – блестящ студент по космология, който не отделял за учене повече от час на ден. Меркурий в "царски" контакт с Нептун и Уран му дава завидна интуиция и проницателност в интелектуалните и менталните дела.
Трябвал му "ритник" от съдбата, за да го разтърси и извади от летаргията, апатията и самодоволството на Големия тригон, който носи риска цял живот да остане недокоснат резервоар на несъзнавана психическа енергия. Болестта подтикнала младия учен да се фокусира върху ученето и изследванията си. Накарала го да осъзнае, че е изправен пред опасността да не успее никога да завърши докторантурата си.
Той казва: "Преди болестта ми бях отегчен от живота. Сякаш нищо не си струваше". Именно болестта като че ли го събужда за смисъла и красотата на земното съществуване.
Предизвикателните контакти на други планети към Големия талантлив триъгълник разклащат мнимото му равновесие и задействат процес на метаноя [*]. Едната планета, която прави квадратура (труден контакт от 90 градуса) към мащабната фигура, е Марс, а другата е Венера. Марс управлява мускулатурата, действието, инициативността и сякаш е било нужно да откаже да съдейства на учения на физическо ниво, за да се активират вътрешните му огън, движение и страст. Венера, планетата на любовта, пък е другата "виновница" Стивън Хокинг да не се отрече от живота – по времето на откриване на заболяването му той бил влюбен и това също го стимулирало да избере да живее и твори. Въпреки.
Отношенията на гениалния учен с материята са обрисувани в рождената му карта по забележителен начин. Сатурн, който е управител на Слънчевия му знак Козирог и е сигнификатор на преживяването за тяло, граница, физика, структура, е в съвпад с Уран – силата, която разрушава закостенелите структури, надскача статуквото, реорганизира и ресистематизира. Ако Сатурн е физическата реалност с нейната механика, Уран е невидимият квантов закон, който я движи и опровергава едновременно.
Уран управлява и асцендента Водолей в хороскопа на Стивън Хокинг. Асцендентът представлява нужните качества и нагласа към света, които трябва да усвоим в този живот, за да можем да осъществим предназначението си по слънчев знак. Водолей и Козирог, Сатурн и Уран в неговата карта се преплитат в смислова цялост, която завихря живота му около голямото преодоляване на тежестта на материята и проникването в тайните ѝ отвъд земната гравитация. Той търси универсална теория, която обединява космологията (макро) и квантовата механика (микро), за да обясни зараждането на вселената.
Основен обект на неговите изследвания са черните дупки – най-плътната концентрация на материя в космоса. За тях Стивън Хокинг доказва, че не са информационен вакуум, а излъчват радиация, която успява да избегне непреодолимите гравитационни сили. Интересно явление в картата му е неаспектираният Плутон. Ако има планета в Слънчевата система, която да въплъщава символа на черна дупка, то това е Плутон – мрак, бездна, смърт, трансформация в ново измерение. Плутон е единственото, което остава, след като загубим всичко – усещане за Бог.
Неаспектираната планета ни притегля неистово, понеже е непозната губерния в психическото ни царство и затова животът ни я поднася непрекъснато, а ние я търсим несъзнателно като спасителна сламка, която ще ни върне целостта. Черните дупки за Стивън Хокинг са средоточие на копнежите и надеждите му за пътуване във времето и пространството.
Той смята, че вселената не може да е създадена от Бог. Големият взрив е резултат единствено и само от законите на физиката. Вселената е спонтанно творение. Така твърди неговият рационален ум, който познава материята до мозъка на костите ѝ в най-крайното ѝ изражение на телесно обездвижване. Отвъд което има само разум, устрем и енергия.
Но именно изразът "спонтанно творение" е натоварен с огромна доза мистерия, мистика и... усещане за Бог.
[*] Метаноя (гр.) – промяна в светогледа, мисленето, възприятията, покаяние.
Read More
Sun23
В рождената карта има три планети, които са свързани с нашето самоопределение и с чувството за собствена идентичност. Те са онези психически градивни единици, чрез които ставаме индивидуалности, личности, разграничени и различни от масата на човешкия вид. Чрез тях отделният представител на хомо сапиенс реализира уникална вариация на енергията на живота.
Става дума за Слънцето, Луната и Сатурн - в психологическата астрология, идентифицирани като егови планети, тоест чрез тях ние можем да кажем "Аз съм".
Слънцето е аспектът на менталното его, съзнателното ни себевъзприятие, самостоятелната мисловна и идейна дейност, чрез която се издигаме над природата, творим и се цивилизоваме. Слънцето е носител на Духа и организиращ вътрешен принцип, магнитът, който държи в гравитационното си поле всички други психически осъзнатите и неосъзнати части на личността. Той е резултат от завладяването на нови територии от тъмните пространства на психиката и от въздигането им до нивото на съзнанието, където стават част от синтетичната красота на чистия разум.
Същевременно обаче Слънцето е и импулсът, който ни задвижва да се себеосъзнаваме, да се отделим от гравитационното поле на майката (природа), да потеглим по своя единствен път на себеосъществяване. Затова и Слънцето е символ на бащата, чиято роля е да ни помогне да надмогнем симбиозата с майката и да излезем в света, за да се превърнем в главни герои на житейската си драма и да намерим себе си.
Годишният цикъл на Слънцето през дванайсетте зодиакални знака символизира пътя на героя, който живее във всеки един от нас и очаква призива на Духа, за да тръгне на пътешествие и да осъществи предначертанието си.
Благоприятната позиция на Слънцето в хороскопа е индикация за силна воля, смела визия за живота, здраво его и целенасочен устрем за развитие на индивидуалността. Такава личност естествено се разгръща и оставя отпечатъци, тя твори и е господар на съдбата си.
Сатурн е физическият аспект на егото или аза. Той е нашата физическа граница и неповторима телесна идентичност, поради която не можем да бъдем сбъркани с другиго. Сатурн ни позиционира в пространството чрез съблюдаване на ограниченията му, законите му и организацията му, както и на всички останали обекти, с които се сблъскваме.
Сатурн ни позиционира и във времето, на чието въздействие е подложено тялото ни и чрез което модифицираме себепредставата си и се адаптираме наново към социалните конвенции в различните възрасти и житейски етапи.
Сатурн, бидейки материалната, телесната ни егова компонента, въплъщава и инстинкта ни за самосъхранение, оцеляване, сигурност – асоциира се с кореновата чакра. Той ни дава усещане за заземеност и връзка с реалността. От момента, в който се появим на този свят, имаме нужда от привързана родителска фигура, която да изгради в психиката ни базисно чувство за сигурност към света, да ни въведе в този свят, да ни запознае с неговите ограничения и да ни предпази от неговите опасности, докато не си стъпим сами на краката и не се отделим.
Родителската фигура, която се грижи за физическото ни оцеляване, е майката, затова и тя в голяма степен изпълнява сатурновата функция в живота ни. Материя, майка и матрица са думи, които имат общ корен и носят сатурново качество.
Майката е тази, която е цялото ни обкръжение в първите години на живота ни, цялата ни реалност. Тя е тази, която изпада в ужас, когато се удряме, нараняваме и плачем, като по този начин хем иска да ни предпази, хем ни предава страхове и тревожности. Тя ни научава на граници и поставя рамките на съществуването ни с първите възгласи още: "Не пипай там, ще се изцапаш!"
В голяма степен от позицията на Сатурн в картата можем да съдим за наличието или липсата на базисно чувство за сигурност в живота, за нивата ни на тревожност, за сферите, които ни плашат и в които изпитваме страх да не се провалим – опитности, унаследени от ранните отношения с майката и отразяващи несъзнателния стандарт или анти-стандарт, поставен от нея пред нас.
Луната представлява емоционалната компонента на аза. В ранното детство ние притежаваме само своите емоции и чрез тях се свързваме с околния свят – първоначално само с мама. Мама се усмихва и бебето се усмихва – отразяват се взаимно, както лунната повърхност отразява почти на сто процента попадналата слънчева светлина. Именно чрез този емоционален контакт на взаимно утвърждаване в магическото единение на връзката майка-дете новородените човешки същества преживяват първичните си озарения за смисъл и за право на принадлежност и живот.
Луната е душата, която оживява тялото, а искрата на живота в това нейно въплъщение бива запалена от майката. Редица народи по света имат вярването, че душите на хората слизат от Луната. Душата се учи посредством влизане във взаимоотношения, обмен и любов, емоционални зависимости и освобождавания, раждания и смърти. Как се справяме в тези фини душевни дела можем да съдим по позицията и динамиката на Луната в хороскопа.
Луната в рождената карта разказва историята на детството ни, на първите ни психически преживявания, които оставят завинаги отпечатък върху емоционалния ни капацитет и способността ни да се свързваме. Тя е нашата емоционална идентичност – единствената, с която разполагаме, когато сме деца и все още не сме развили слънчевите рационални, когнитивни, аналитични качества.
Тази емоционална идентичност в живота ни на възрастни изплува винаги, когато се чувстваме радостни, игриви, спонтанни, интимни, сигурни, изоставени, отхвърлени, неразбрани, засегнати, наранени, истерични, депресивни, инфантилни. Затова и Луната е символ на детето – както детето, скрито някъде зад сериозните и лустросани маски на възрастния, така и детето, което сме били с цялата палитра на сложните му емоционални преживявания, които не е можело да концептуализира.
Една предизвикателно поставена Луна в хороскопа ще отразява трудни взаимоотношения с майката, психически или физически отсъстваща майка, която не е успяла да даде емоционална храна на детето и да удовлетвори нуждите му. Ще говори нерядко и за ранно отделяне, създало чувство за изоставеност и впоследствие за вина.
Луна в контакт със Сатурн ще описва неразрешена ситуация или на симбиотична привързаност, или на отхвърляне от страна от майката. И в двата екстремни случая ще се иска сериозна психологическа работа за освобождаване от затегнатата емоционална пъпна връв, била тя позитивна или негативна, която ни държи в гравитационното поле на мама (или нейния вътрешен образ, както по-често се случва) и ни пречи да се свързваме с другите пълноценно като зрели индивиди.
Луната в хороскопа е динамика и процес на адаптация към физическата земна реалност на Сатурн. Тя е реакция спрямо осъществената или възпрепятствана възможност за принадлежност и привързаност. Луната е символ и на преживяването ни в утробата – състоянието на съвършеното единение и райско блаженство в лоното на майката - най-чистата му еманация в полето на духовното е символизирана от Нептун.
Мъжете и жените установяват по различен начин връзка с образа на утробата. Жената е близо до него – тя е родена от утроба и ще ражда от своята утроба. Тя е природна, първична и ще отглежда деца, и ще бъде спонтанна, емоционално зависима и инфантилна, докато мъжът е подписал социалната (и еволюционна) конвенция да утвърждава Слънцето, мъжкото, ума, разума, цивилизацията. Той или мечтае да се върне в утробата, или изпитва ужас и отвращение от нея. При мъжа реакцията към лунното начало е сложна и амбивалентна.
В зависимост от отпечатъците върху душите ни лунни, оставени още от вътреутробните ни преживявания и ранното детство, развиваме капацитет да се грижим за себе си и другите, както и отношението си към майчинството. Затова и от позициите на Луната и Сатурн в рождените карти на жените можем да се догаждаме какви майки ще бъдат, а от позицията на Слънцето – какви бащи на децата си биха избрали.
Read More
Thu06
Астролозите от векове се опитват да надникнат в тайните на човешката душа, на социума, природата и космоса. Рожденият хороскоп е свързващото звено между висшия Аз с множеството на потенциалните му възможности и единната му конкретизация, която сме в момента като личности.
Рожденият хороскоп е двуизмерна проекция на многоизмерното в нас, визуализация на невъобразимата тайна на битието. Той е граница. На границата между видимия и невидимия свят в архаични времена са пребивавали шаманите – те са поддържали динамичното равновесие между хората и духовете, между живите и мъртвите.
Съвременните шамани, до които прибягваме, когато се почувстваме душевно, смислово и екзистенциално изпразнени, са психотерапевтите, астролозите и творците. Чрез тяхното посредничество се опитваме отново да се свържем с извора на несъзнаваното и да почерпим от него перспектива, вдъхновение и енергия.
Зодиакалните знаци, които идентифицираме с шаманското преживяване, са двата водни знака Риби и Скорпион и огненият Стрелец.
В Риби откриваме алтернативните състояния на съзнанието, транса и екстаза, които отвеждат шамана до непознати измерения. Той се разтваря в природата и Вселената отвъд ригидните рамки на общодоговорената реалност.
Енергията на Скорпиона владее шамана, когато обхожда опасното царството на мъртвите и като психопомп съпровожда душите на покойните; когато връща души в света на хората; когато самият той “умира” за няколко дни по време на своя ритуал на посвещение в лечителското изкуство. И в тези си дела, както и в екстаза, шаманът няма привилегията на придружител и свидетел – те остават тайни и скрити за окото на другия. Онова, което страничните наблюдатели виждат обаче, е неговата лудост – необузданите танци, омагьосващите напеви, устрема на пътешественика в непознати пространства.
Стрелецът владее духовния огън, обладал тялото на шамана – това е знакът на водача, учителя, изследователя. Той пуска сетивата си да вилнеят като диви коне и да поглъщат жадно до припадък преживявания, усещания, удоволствия, страсти и страдания – в състоянието на шамана мярка няма.
Един от най-вълнуващите съвременни шамани, родени под знака Стрелец, е Джим Морисън. На 8 декември щеше да навърши 70 години, но за един миг от 27 години избухва като свръхнова, озарява ни и се пренася отвъд, “от другата страна”, както пее и накъдето цялото му същество се стреми. Той е въплъщение на най-разрушителната склонност на Стрелеца да прекалява и затова се самозабравя в наркотици, алкохол, жени, любов, музика...
По този начин той се бунтува срещу фалшивия морал на консуматорското поколение на родителите му. 
Бунтът е и срещу баща му, който непрекъснато го отхвърля. Слънцето е сигнификатор на бащата – в рождената карта на Джим Морисън то е в опозиция на Сатурн, Уран и Марс, което описва конфликта с родителя военен и отричането на неговия авторитет. Авторитетите завинаги остават трън в очите на нестандартния младеж, чийто асцендент Водолей съвършено отразява категоричния му отказ да се подчини на социална и творческа норма.
Водолейско-Урановата енергия го прави неконтролируем, провокативен, оригинален. В комбинация с акцентиран трети дом на ученето и словото и Меркурий, богато свързан с Юпитер, Нептун и Венера, тя му дава и нечовешка интелигентност, безсрамно въображение, вълчи глад за апокрифно знание, до което той се домогва със страстта на книжен плъх.
Луната му в трети дом в опозиция на Венера на свой ред добавя романтична нотка към бодливата му персона и го дарява с дълбок и оценен поетически талант. Джим Морисън издава няколко стихосбирки, а текстовете на песните му са поезия сами по себе си.
Стрелецът и Венера в девети дом обуславят огромната притегателна сила на философията върху съзнанието на младия Морисън. Още като ученик е запленен от Ницше, неговите идеи за свръхчовека и дуалността между аполоновото и дионисиевото състояние – въздействието им се разкрива в поезията и песните му. Джим Морисън, разбира се, е Дионисий – богът на екстаза, опиянението, болката, страданието, смъртта и прераждането.
Именно заради тези му качества го търпят учителите му, въпреки скандалното му поведение и трикстърските му номера – както, когато измисля дебела и витиевата житейска история на Йеронимус Бош, за когото всъщност твърде малко се знае, но пък Джим получава отличен за разработката си, а впоследствие преподавателите му проверяват истинността на по-нататъшните му нестандартни есета, които все пак нямат равни по ерудираност и уникалност.
Трикстърът е образ на онзи, който прекрачва канона и преобръща познатото с краката нагоре, разрушава опорните точки на възприятието ни и внася хаос в битието. Той е Уран и Водолей в чиста форма. Трикстърът е значима част от същността на шамана, напускащ сферата на конвенционалното и умело гравитиращ около лудостта.
Под саморазрушителността на Джим обаче прозира не само бунтът, но и тъмната страна на архетипа на шамана, който го обсебва и неизменно го дърпа към бездната на самозабравата и екстаза. Ролята на шамана в едно племе се предава по наследство или се получава свише, когато човек бива призован от Духа чрез травма, болест или близко до смъртта преживяване. При такова събитие реалността се пропуква и “фонтанелата” на възприятията някак не успява да се затвори – шаманът остава завинаги под въздействие на съдържания от несъзнаваното.
Почти винаги наличието на контакт между Луната и Плутон в рождената карта е индикация за призив към шаманство, на който различните хора откликват по различни начини. Има го в картата на психоаналитика, очертал най-пълно топографията на несъзнаваното чрез собствените си мистични преживявания, Карл Густав Юнг. Има го и в хороскопите на Халил Джубран, Херман Хесе, Джон Ленън – вестители на боговете сред хората.
Особено при трудно взаимоотношение между Луната и Плутон в рождената карта, както в тази на Джим Морисън, детството на човек е белязано от драматична среща със смъртта под формата на загуба на близък, насилие, отхвърляне, изоставяне или самота. Съвсем не е трудно да се потърси убежище в невидимите светове на сенките, духовете, силата, отвъдното, онова, което е било преди раждането. Съвсем не е трудно да бъдеш призован за шаман – пазител на прага между живота и смъртта. Още по-лесно е било за четиригодишния Джим да се идентифицира с мъртвия индианец край пътя, загинал при автомобилна катастрофа – спомен, който импрегнира живота и творчеството му. Вече като рок звезда ще твърди в интервюта, че духът на индианеца се е вселил в него.
По-късно хиляди почитатели на психеделичната рок музика ще видят онзи индиански шаман, когато погледът, тембърът и движенията на Джим се променят със стъпването му на сцената и добиват страховита мощ, която помита публиката и я повлича в транса на психеделичен ритъм.
Неслучайно и групата му се нарича The Doors – името е взето от заглавието на Олдъс Хъксли “Вратите на възприятието”, които се отключват при употребата на халюциногени.
Самият Хъксли заема метафората от любимия на Морисън поет, Уилям Блейк, който в “Бракът между ада и рая” казва: “Ако вратите на възприятието бяха почистени, всичко щеше да изглежда каквото е – безкрайно”. Уилям Блейк също е роден със Слънце в Стрелец.
Read More
Copyright © 2012 Astro Atelier Всички права запазени / Условия за ползване
