Слънчевото сияние на сахасрара чакра

Сахасрара чакра е седмата чакра, която се намира в горната част на главата, около "фонтанелата". Наричат я още коронна чакра, хилядолистен лотос, брамарандра, тоест "врата към Бог", "центъра на милион лъчи", понеже сияе като Слънце, а светлината на всички останали чакри бледнее пред нея.

Сахасрара няма специфичен цвят. Тя е чиста, лъчиста светлина, съдържаща всички цветове. В нея всички нади (енергийни канали) се срещат, вливат се като притоци в река.

Във физически план седмата чакра е свързана с хипофизата, жлезата, която контролира всички останали жлези и процеси в тялото.

Тази чакра представлява крайната цел в йога и предназначението на човешкото съществуване – постигане на себереализация, достигане на висше, божествено съзнание, където индивидуалната душа, без да губи себе си, се слива с космическата.

Когато се реализира сахасрара чакра, умът остава в пълен покой и се разгръща като хилядолистен лотос в тотално познание за себе си и света.

На нивото на сахасрара чакра осъзнаваме връзката си с цялото и космоса, имаме сетивата да уловим вселенските вибрации, но не и преди да сме успели да разчупим черупката на нашата его форма.

Слънцето е символ на еговото съзнание, което се ражда от черната бездна на колективното несъзнавано. Появата на митовете за героя, който убива дракона, чудовището, змея, отразяват онзи етап от развитието на човешкото съзнание, когато то е започнало да се отделя като обособена единица.

Това е праисторическият момент на изгонването от рая, когато човекът се е познал в противовес на друго човешко същество и е изрекъл "Аз съм". Отделянето от матрицата на примитивното, колективното, природното, е свързано с вина и усещане за грях. То е необходимо отрицание на цялото, от което изплува, за да може да се себедефинира и отграничи.

Същият процес преживява всеки един човек, израствайки от момента на раждането си, като в началото е едно с мама, но постепенно започва да се бунтува, да противодейства, да се утвърждава като различен, да се страхува от самотата на индивидуалността, но въпреки това да упорства, така както може по пътя на себеосъществяването.

Слънцето казва "не" на колективния генетичен бульон и "да" на себе си. То се идентифицира със светлината и всичко, което знае за себе си и света, организирайки ги в стройна система, където всяко нещо си има място и ясни очертания.

Страхува се от тъмнината и двусмислието и ги бори с арогантност или отрицание. Колкото по-ярка става светлината на съзнанието, толкова по-дебела сянка хвърля в несъзнаваното. И един ден разбираме, че от сянката не можем да избягаме, можем единствено да се взрем в нея и да я опознаем, смирявайки се, облагородявайки я.

Така ставаме по-плътни, обемни, широки и мъдри.

Егото е вътрешна отправна позиция, от която формираме индивидуалност и спрямо която се срещаме с други индивиди. Ако нямахме его, щяхме да бъдем безлични и подчинени на общия колективен закон, нагласи, страсти. Егото е центърът на нашата личност.

В течение на живота то се себепознава, изгражда, разширява, постепенно осъзнавайки, че е част от цялото. В хода си на личностно развитие по протежение на чакрите, нашето вътрешно Слънце среща своето несъвършенство в различни състояния, ситуации и планове на битието, отработвайки страхове, комплекси и блокажи и постепенно отвоювайки още една територия съзнание, осветявайки още едно тъмно ъгълче от психиката, пораствайки с още една идея.

Слънцето в рождената карта символизира центъра на нашето съзнание, което пораства, добивайки прозрения и разбиране за начина, по който цялото, животът, битието, психиката съществуват и функционират, както и за всички несъзнавани процеси, нарушавали покоя на гладката повърхност на кристалното гладко езеро на чистия разум.

Когато светилото се издигне до сахасрара чакра, сме успели да интегрираме всички опитности на човешкото съществуване и сме капката, която съдържа в себе си океана, но вече не е безсъзнателната част от цялото.

Тя разграничава себе си, но и е единица същност с пълното съзнание за принадлежността си към Бог. Ако не се беше отделила и не бе изгонена от рая, нямаше да знае. А сега смисълът на "Аз и Отец ми сме едно" живо вибрира.

В сахасрара чакра ние сме свързани с божественото и усещаме напътствията на Духа или Висшия аз. Развиваме способността да провиждаме в душите на другите, улавяйки истинската им същност и радвайки се на Слънцето, което носят в себе си и което е съхранило божествената искра.