Смята се, че астрологията възниква в Месопотамия преди около 7 хиляди години с появата на първите градове-държави, които са коренно ново явление в човешката история по онова време и отбелязват скок в развитието на съзнанието.
    В зората на своето съществуване праисторическият човек от палеолита, или каменната ера, правел своите първи стъпки към опознаване на пространството и времето чрез наблюдение на небесните процеси, търсейки несъзнателно тяхната синхроничност със земните. Той се взирал в звездното небе и, разбира се, от дистанцията на първобитната си възприемчивост го виждал като образи и картини, елементи на собствения му психически опит. Но подавал и първите заявки за творческото му пресъздаване чрез символи и изображения.
    Person-Centered-Astrology Откакто свят светува човекът, още преди да се е нарекъл “човек“, се е удивлявал на света и го е изследвал със страх, почитание и безгранично любопитство. В опитите си да установи кой е и къде е, разгадавайки себе си във физическо взаимодействие и духовна взаимовръзка със заобикалящите го феномени, праисторическият ни родител наблюдавал. Започнал да го прави несъзнателно, като вътрешен подтик на интуицията и сетивата си, също като новороденото, което поглъща с поглед всичко наоколо и реагира с усмивка или плач според удоволствието или страданието, носещо му случващото се.
    Постепенно разбирането на детето за света нараства, превръщайки го в Магелан, който отвоюва нови и нови територии, а устремът на укрепващата му моторика ражда изрисувани стени и кулинарна живопис върху пода, дивана и други обекти от интериора на родната му пещера. Малко по-късно оформящата се детска личност ще възпроизвежда върху листа всякакви фантастични животни и предмети, които само тя ще си разбира, но появата им ще я хвърлят в див възторг. Тя е започнала да символизира и да се диференцира.
    Когато в праисторически времена човекът започва да символизира, тогава се появява съзнанието. Явленията от външната реалност намират своето съответствие в психиката под формата на образ или символ. Чрез силата на изграждащото се съзнание отделните съдържания и на психиката, и на обективния свят, бавно се навързват в смислова цялост, както клетките милиони години преди това са се свързвали в органичното цяло на биологическия организъм.
    Хомо сапиенс е първото същество, започнало да демонстрира символично поведение и абстрактна мисъл през горния палеолит. Етимологията на думата “символ“ носи в себе си идеята за разпознаване. В древна Гърция тя се използвала за двете части на предмет, притежание на двама различни души, които се разпознавали, ако половините съвпаднели.
    mercury Символът има видим аспект, който е конкретното изображение, и невидим аспект, който се състои в неговия смисъл. Функцията на символа е да разкрие цялостна реалност, която е разпозната, последователна и смислена. Той се ражда, когато феномен от външния свят резонира с елемент от вътрешния – тогава човекът започва да разпознава себе си като отделна единица, която влиза в отношения с обкръжението и с другите. Индивидуалното съзнание вече е с милиметър по-различно от Ти, а другият и светът могат да бъдат познати чрез символа, който е средство за структуриране на реалността.
    Праисторическият човек от палеолита описвал света и символизирал, като създавал изкуство, датиращо от 30 хиляди години преди новата ера. Той рисувал в пещерите и оставял резки и точки по кости. В пещерата Ласко във френската област Дордон са открити интересни палеолитни находки, следи от праисторически звездобройци.
    В залата на биковете има внушителна “живопис“ на бик на 15 хиляди години с внимателно изрисувани седем точки над рогата му и още няколко върху V-образната му глава. Една от ключовите интерпретации е, че това е изображение на съзвездието Телец, съзвездието Плеяди и звездния куп Хиади.
    cave astrology Нощното небе в праисторическо време представлявало девствена, зашеметяваща гледка без днешното замърсяване на градските светлини, пламнало в змиевидната прегръдка на Млечния път и ярки звезди като Вега, Денеб и Алтаир. Тогава всичко било свещено и оставяло дълбоки отпечатъци върху въображението на палеолитния шаман. Нощният купол затрептявал с жизнената енергия на образи, истории, митове, богове, превръщайки се в сакралното платно за проекции на смислови психически съдържания, които водели човека по пътя на еволюцията.
    Друга находка в Ласко са предмети като костни плочки, изпъстрени с множество издълбани точки под формата на спирала. Днес се смята, че те са нотационна система от последователно акумулирани точки с различна големина, която изразява фазите на луната. Праисторическият човек очевидно притежавал силна наблюдателност и всеобхватни астрономически умения. Според някои учени, това са първите предпазливи опити за календарна система.
    stargazing1 Предполага се, че в праисторическа Европа интересът към нощното небе бил подклаждан от инициационни ритуали, свързани с пътувания до долната земя и горния свят. По време на ритуал кандидатът за посвещение възпроизвеждал живота на колективните герои и преразказвал подвизите им, като ги проектирал върху небето. Смята се, че през неолита въображението на предците ни групирало звездите в съзвездия, носещи имената на герои, за да успее да запомни по тях културоформиращите си истории, които се предавали от уста на уста покрай племенния огън.
    Според други хипотези обаче, става дума точно за обратното – историите, проектирани върху утробата на звездното небе, служели като средство да се запомнят имената на съзвездията, всяко в своята ненарушима цялост.
    Така се заченала астрологията. И астрономията, тъй като дълго време двете били едно цяло.