Макар да не носи качествата на рационална наука, астрологията все още, както и в миналото, остава стройна система за познание на света и човека - неговото видимо и невидимо. Нейното изкуство в днешно време притежава много разклонения, подходи и направления, готови да удовлетворят глада на познание и смисъл. Но в тази своя относително завършена форма тя не съществува от самото начало.

От възникването си в древен Шумер астрологията е претърпяла еволюция, развивала се е успоредно с разширяването на съзнанието на човешките индивиди и с обогатяването на техните емпирични наблюдения върху планетите. Връзката между събитийността на небесния свод и тази в поднебесните селения на човешкото царство констелирала закона за съответствията и за символичната връзка между света навън и света вътре.

Дори зодиакът, който е най-популярният астрологически елемент в днешно време, се е установявал постепенно в колективното съзнание на народите. За неговото формиране и разбиране като цикъл, описващ природните процеси и състоянията на битието, са допринесли и шумерите, и вавилонците, и египтяните.

Истината обаче е, че най-ранните предсказания са се правели без помощта на зодиака. Освен това, когато се отнасяли до някой цар, те засягали и цялото царство - злочест месец за монарха означавал нещастия за държавата - толкова силна била проекцията в онези ранни времена върху митичната фигура на царя като божество, родител на народа и съзнателен принцип, от чието благоденствие зависи благоденствието на все още неиндивидуираните и несамостоятелни поданици. Затова и за обикновени смъртни хороскопи не се правели особено във вавилонско време - концепцията за индивида със собствена уникална съдба още не се била зародила

Въпреки това обаче се намират някои изключения - не твърде рафинирани хороскопи за нецарски особи. Съществува един вавилонски омен от втората половина на второто хилядолетие преди новата ера, който предсказва определени събития само на базата на месеца, в който се е родило детето - не по-малко общо и недодялано от съвременните вестникарски месечни хороскопи.
• Най-ранният оцелял хороскоп е от 410 г. пр. н. е., в който се описват позициите на планетите по знак без никакво тълкувание. Не е дадена интерпретация. Но пък в един по-късен хороскоп от 4 април 253 г. пр. н. е са останали някои тълкувания за притежателя му - “Ще бъде лишен от богатство... Храната няма да е достатъчна, за да уталожва глада му... Богатството, налично в младостта му, няма да просъществува. Дните му ще бъдат дълги. Жена му, която ще бъде съблазнявана от други в негово присъствие, ще...” И тук, уви, историята прекъсва...
Тогавашните хороскопи изобщо не приличали на днешните - виждали сте кръглата мандала, която съвременните астролози ползват, за да изобразят проекция на небето в момента на раждане на индивида. Нямали нищо общо и с квадратните хороскопи, предшественици на днешните и просъществували до 17-и век, та и досега се срещат - в индийската астрология предимно.Най-древните хороскопи представлявали един списък с позициите на планетите. И толкова. До 3-и век пр.н.е. астролозите вече разполагали с удачен алманах, който описвал позиициите на Луната и планетите през равни интервали в рамките на няколко години, както и съвпадите между Слънцето и Луната. Това давало на хората усещане за ред в една иначе безредна и хаотична вселена - ред, който човекът се стремял да възпроизвежда. Движението на планетите имало значение и смисъл - те се отнасяли до живота долу - защо иначе ще се движат телата небесни въобще? Това схващане внасяло порядък в обществото и имало голямо политическо значение.

Първите астролози били халдеите от Вавилон - те били математици, астрономи, магьосници. Халдея буквално бълвала астролози, които разпространявали познанието по света. Но и други краища на древния свят родили велики имена. Например, Персия оставила Ал Хаким Мъдрия, който бил придворен астролог на легендарния владетел Хистапс през 6 век пр.н.е. Той написал книга, в която изследвал влиянието на съвпада между Юпитер и Сатурн върху историята на света и направил предсказания за раждането на Христос и появата на исляма. Прелюбипитен факт - заслужава си да се изследва по-задълбочено.

Халдеите отнасят зодиака в Египет, но египтяните се вълнували повече от разделянето на еклиптиката на отсеци от по десет градуса и до днес известни като декади. Освен това имали нужда да свържат астрологията много по-плътно с практическото човешко битие и развили календара, както и съответствието между небесните позиции, декадите и човешкото здраве, болестите и лековете за тях.

През 5-и век се появява мистериозен латински текст, наречен Либер Херметис, за който се смята, че е преведен от гръцки и съдържа шарена смесица от теория за декадите, съвпадите, значението на някои планети в знаците и някои полезни практически съвети като как да предскажем деня на смъртта си, на брака и продължителността на живота - очевидно произтичащи от доста по-ранни източници. Особено внимание се отделя на декадите. Например, третата декада на Близнаци е виновна за мускулни болки, а първата декада на Дева управлява стомашните болки, първата на Рак - сърцето и т.н.

Именно в този текст за пръв път се появява астрологическият човек, прелестни изображения на когото със знаците на зодиака по тялото му всички сме виждали. Овен управлява главата, Телец - врата, Лъв - сърцето, Стрелец - бедрата, Риби - стъпалата и т.н. В Либер Херметис личи общото отношение към астрологията по времето, когато халдейците са я предавали на древнте гърци. Там пише:

“Човекът от посветените наречен е Свят, понеже той е пълно съответствие на световната природа. Вярно е - в момента на зачеване от седемте планети избликва сложна комбинация от лъчи, които съставляват всяка част от човека. Същото се случва и в мига на раждането - според позициите по дванадесетте знака. Ето защо Овенът се нарича главата, а сетивните органи на главата се разпределят между седемте планети. Дясното око се полага на Слънцето, лявото - на Луната, ушите - на Сатурн, мозъкът - на Юпитер, езикът - на Меркурий, обонянието и вкусът - на Венера, кръвоносните съдове - на Марс.”

Ако някоя планета е отслабена по време на зачеване или раждане, ще страда съответният орган.

Идеята, че човекът е микрокосмос и репрезентация на големия макрокосмос на творението, е прегърната от всички астролози след 4-и век, а херметическите текстове представят астрологията не само като средство за гадаене, но и като религиозна концепция за света и мястото на човека в него. Астрологията става философска рамка, силно повлияна от древногръцките философи.

Вълнуваща е историята на астрологията с нейните корени в далечните времена на цивилизацията в Междуречието на Тигър и Ефрат.

Планетите изгрявали на небето като богове и изграждали пантеона на шумерския, вавилонския, акадския и по-късните световни религиозни култове. Основният принцип на астрологията е дълбоката вяра, че космосът следва божествен ред, който се отразява и на земята, а онова, което е горе, е същото като онова, което е долу.

Горе-долу по същото време, когато се появила вавилонската религиозно-астрологическа система, имаме данни за съществуването и на египетското звездно познание, от което и до ден днешен се ползваме.

Основна характеристика на шумеро-вавилонската астрология било култовото преклонение пред небесните тела, като това се съпътствало от сериозно развитие на точни методи за изчисляване на тяхното движение. От своя страна египетската традиция в астрологията, която също признавала ненакърнимото единство между хората, космоса и боговете, не наблягала толкова на точни изчисления. Много по-важни в египетската астрология били декадите.

Както вавилонците разделили слънчевата орбита на 12 зодиакални знака от по 30 градуса, така и египетските астролози преценили, че 360-градусовата годишна орбита на Слънцето може да се опише от 36 декади, като всяка декада е подразделение от 10 градуса.

Древните египтяни знаели, че годината съдържа 365 дни и ги разпределили в 36 седмици от по 10 дни всяка. Една десетдневна седмица била посветена на една декада и на бога-демон, който властвал над нея. По-късно египетската астрология сложила ръка на вавилонския зодиак от 12 знака и адаптирала декадите към него.

Така всеки знак от 30 градуса бил подразделен на 3 декади от по 10 градуса. Хората, родени в декадата на дадено божество или демон, често бивали наричани и посвещавали животите си на него.

И до ден днешен се натъкваме в някои популярни четива на декадите: „Овните, родени в първата декада, да очакват...“

Египетският зодиак се оказал пренаселен от божества и демони, като всяка точка от зодиака се управлява ot поне 3 божества – господаря на месеца, на декадата и на деня от годината.

В египетската астрология има още един твърде любопитен факт. За разлика от шумеро-вавилонската, която не разполага с идентифициран основоположник, египетската такъв има. Той се нарича Хермес Трисмегист, или Хермест Трижди Велик. Така е известен в древногръцките източници, но истинското му име било Тот – древноегипетският бог на мъдростта и последният представител на династията на боговете, той е и първото човешко същество мост между божествените измерения и хората.

Той имал последователи и предавал на своите жреци дълбокото знание на природата, вселената, енергиите, магията, науката, писмеността и астрологията. Според някои автори също като древноегипетския жрец и историк Мането Хермес Трисмегист записал своето учение за магическото въздействие на небесните тела върху колоните и стените на най-свещения храм и така то се предавало през поколенията.

Климент Александрийски, който живял през втори век от новата ера и бил един от ранните църковни отци, споменава за 42 знаменити книги на Хермес, от които четири били посветени на астрологията. Тези изгубени писания носели заглавието „Херметика“.

Хермес или Тот си остава енигматична фигура в историята – величественият посланик на боговете, предал на хората космическо познание. По онова време основното средство за получаване на знание било свише чрез откровенията, които се изливали над главите и в сънищата на избрани и посветени.

Такива богопомазани лица от египетската история били Нехепсо и Петозирис, чиито творби били разпространени през елинистичната епоха. Нехепсо сам бил фараон от 26-та династия и живял през 7-и век преди новата ера. Негово е следното свидетелство:

„Цяла нощ се молих и, като погледнах нагоре, видях как небесата се отвориха и оттам прогърмя глас. След това мантия с цвят на тъмна нощ обви тялото ми и по този начин успях да преживея цялата нетленна подредба на движенията на небесните тела във вселената.“

Най-удивителен обаче е фактът, че американските инки притежавали зодиак от 12 части много преди Колумб да достигне до техния континент. Ацтеките и маите от Централна Америка по подобен начин разработили астрология, която имала невероятна прилика с египетската.

Но как би могла египетската астрология да прекоси Атлантическия океан? Или може би астрологията на коренните американци е възникнала и се е развила съвсем независимо? Или навярно големият изследовател Тур Хейердал, който поема на рисковано пътешествие, прекосявайки Атлантическия океан на папирусови лодки, е бил прав?

Той потегля от Египет към Американския континент, за да докаже, че египетските строители на пирамидите са пристигнали в Новата земя дълго преди Колумб. И успява.

А дали не са прави онези, които твърдят, че астрологията ни е завещана от цивилизацията на мъдри хора, живели на континент, потънал в дълбините на Атлантическия океан?

Дали предците от Атлантида не са оставили късче познание както на запад сред коренните американци, така и на изток сред египтяните?

　　　　 　

Шепотът на красивата жена се чува по-далеч от рева на лъв.

Арабска поговорка

　　　　 　　　　

С последната ретроградност на Венера лудо се завихри темата за въздействието на планетата в различните й проявления. Дразнещо е, когато дадена астрологична тема стане много гореща, а пък се върти все около едно и също. Така че реших да се гмурна в дълбокото и да видя, дали няма още някоe златно ключе да блесне по къдравото митологично дъно. Когато става дума за цялостното въздействие на дадена планета, добре е да се погледне архетипната енергия, която тя репрезентира. Никак не случайно планетата Венера носи името на богинята Венера, която е по-скорошен еквивалент на гръцката Афродита. Планетата изразява съответно архетипната енергия, въплатена в образа на „най-прекрасната сред богове и хора“ - Богиня на любовта.

Всеки знае за красотата на Афродита. Всеки знае, че където стъпи никнат нежни хиацинти, хвърчат бели гълъби и ухае подлудяващо. Тя предизвиква любов, вдъхновява, дарява красота... Това добре, но като се зачете човек повечко в нейните митични подвизи, започва да става ясно, че на везната на благодеянията и пакостите на богинята вторите направо удрят първите в земята! Оказва се че ако имаш глупостта да я пренебрегнеш или оскърбиш, ето какво ти се случва според древните:

- Превръщаш се в проститутка, после в камък. /Дъщерите на Пропуетас Aфродита наказва по този начин, защото са поставили под въпрос божествеността й/

- Превръщаш се в дърво, макар и дъхаво - миртово дърво, а любимият ти умира. /Mирта била жрица на Афродита. Наказана е така за опита си да „напусне“ богинята, заради любовта на един смъртен/

- Започваш да смърдиш непоносимо и мъжът ти отива да търси красавици в тракийските земи! Полудяваш от ревност и го убиваш. /Aфродита наказва по този начин жените на Лемнос, които й отказвали дарове/

- Влюбваш се в бик и раждаш чудовище, което изпояжда сума ти народ. Дъщеря ти отпрашва с врага ти. /Tова се случва с Пасифае, жената на цар Минос, която е отказвала години наред да прави жертви на Афродита/

- Разкъсан си от собствените си коне. /Глаукус син на Сизиф, не позволявал на конете си да се чифтосват, за да запазят състезателна форма и така обидил богинята. Афродита отговаря също за размножаването на животните./

- Влюбваш се в мечка. /Полифонта – презирала Афродита и станала жрица на Артемида./

- Умираш най-безславно. /Kато например Фаун, който проявил неблагодарност към това, че Афродита го направила приказно красив и най-вероятно свой любовник./

Изглежда, че Афродита е невероятно взискателна по отношение на почит и внимание. Направо ужастявщо зло ще те споходи, ако й го откажеш. И ако ти даде, непремено изисква обратно.

Ако заговорим за конкурентността, завистта и ревността й , историите не стават по-малко страшни. Например:

- Историята за ябълката, която най-прекрасният овчар Парис трябва да присъди на най-красивата от трите богини – Атина, Хера или Афродита: A. подкупва младежа с предложение за любовта на най-красивата жена света – Елена и ето ти грандиозната Троянска война с безчетни жертви, за която светът още не спира да говори.

- Изворът, в който афродитиният син Хермафродит се съединава с нимфата Салмакис, ревнивата богиня омагьосва така, че всеки, попаднал там, се превръща в хермафродит. /една от версиите/

- Еос и Психе, Афродита наказва с ужасяващи любовни мъки, защото са имали взимане даване с нейни любими мъже, съответно Арес и Ерос.

Тук искам да вмъкна и не много известния факт, че Афродита е майка на Фобос /страх/ и на Деймос /ужас/. Ужас. Да, но ако се замислиш за мита за раждането на Афродита, за това, че отрязаните от собствения му син гениталии на Уран оплождат морските води и от пяната там се появява най-красивата сред богове и земни... казваш си малко объркано: Ами то така си върви от начало, бащата е далеч на небето и е кастрат, майката e неясно коя. Пяната ли или Нептун (между другото един бог с неизяснена полова ориентация). Така де, много мътна история и в края на краищата, насилието, поражда насилие...

Да, но тук говорим за богинята на любовта все пак... любов, болка, любов, болка? Сладка болка, отровна сладост? Има едно друго послание според мен в онези на пръв поглед просто жестоки истории. Не може да се отказва респект на богинята. Тя по право принадлежи към дванандестте олимпийци. Числото 12 е свещеното число на Съвършенството и Цялото. То носи енергията на всички предходни числа, също както е дванадесетия знак в зодияка – Риби. Т.e. представлява архетипна анергия, която всеки от нас трябва някога и някак да изрази в името на собствената си цялост и целостта на творението. Ние не можем да окастрим, потиснем определена архетипна енергия, без жестоко да платим за това...Тоест. ако не оставяме достойно място в живота си за любовта, eротиката, красотата, творчеството, насладата, знаете вече – „ставаме на камък, дърво, бием се, миришем лошо, имаме фобии, завладяват ни противоестествени желания, умираме си ужасно и без време“.

С други думи казано: ние - и мъже и жени, естествено носим Богинята в себе си. Това, което носим естествено, търси израз, чрез това, което правим, мислим, начина ни на живот, това, което сме. Ако ние умишлено или не спрем потока на природната енергия и импулси, се получва дисхармония. Последната е майка на болестта и страданието, а пък Афродита освен всичко друго е майка на Хармония... Трябва ли да кажа още нещо в полза на голямата сила на Венера?

Писано е, че единствените, които не са подвластни на силата на Афродита, са Атина, Хестия и Артемида. Според Лукиан, също и Музите не могат да бъдат засегнати от нея.

Свързвам това с идеята, че енергията, която съответните богини изразяват, са Мъдрост, Служба на Висшето цяло и Висшия ред в природата. Т.е. чрез съзнателен отказ от сексуалността (първите две богини са девственици, а третата е богинята на девствениците!) и посвещаване/сублимиране на съответната енергия в посока на висшето благо, божествения закон изразяваме афродитината енергия по друг начин и си осигуряваме защита от нейната мъст. Но и се лишаваме от нейните дарове. Съответно трите богини нямат нито любовен живот (Артемида прави леко несигурно изключение), нито пък блестят с особена красота. С насладата нямат също много общо.

Но случая с музите най-много ми харесва, защото те са горивото на твореца. Да кажем – творете и ще получите най-доброто от Венера... Да, звучи обнадвждаващо, обаче...

Изглежда, че ако Венера е силно подчертана в рождения хороскоп (Слънце, Луна, Венера, Асцендент във Везни или Телeц, Венера на ъгъл, акцент върху 2ри и или 7ми домове, стелиум във Везни или Телец), независимо от това дали зачиташ музите, които те посещават или не, ще видиш някой ден и мрачното лице на Венера. Моето наблюдение потвърждава едно юнгианско твърдение, че когато някой почерпи значимо количество енергия от колективното (архетипа) и я изрази/предаде нататък, то непремено този някой плаща по някакъв начин за това (спомнете си какво се случва с Прометей). Някаква загуба, жертва и пр. се случва в живота на този човек за това, че той е откъснал от тялото на бога и го е дал на хората. Този някой е нарушил досега съществуващия баланс в съществуването и определена енергия е станала прекомерна. Необходимо е възстановяване на равновесието, чрез проява на противополжната енергия. Който увеличава светлината - увеличава и сянката!

Рожденият хороскоп е невероятен указател за това, какви архетипни енергии могат да намерят по-особен израз, чрез личността.

Искам да дам бърз пример с историите на две невероятно красиви жени с подчертано силно влияние на Венера в хороскопа. В жизнения път и на двете може да се наблюдава влиянието на планетата в нейната най-бляскава и най-ужасна проява. Това, което следва, не е задълбочен анализ. Но връзката с моята тема е ясна.

Слънце и Луна във Везни. Венера на ключова позиция и силно аспектирана. Магнетичната, много красива и крайно талантлива актриса е надарена със слава, международно признание, шикозен начин на живот. Една от най-обичаните красавици в историята на киното.

Мълвата твърди, че вторият й баща е злоупотребявал с нея физически, което не е доказано. Доказано е обаче, че се възползвал грубо от нейната популярност за разцвета на собствения си бизнес. Роми е надарена с любовтта на един от най-красивите мъже в историята – Aлен Делон, който я изоставя заради друга. Целият свят научава за нейното унижение. Тя опитва да се самоубие. Вторият й съпруг e силно депресивен. Третият също е неверен.

Роми е бляскава знаменитост, но е силно нещастна в личните си дела, почти през целия си живот. Пристрастена към алкохол и лекарства в последните си години, умира от „разбито сърце“ – инфаркт на 43. С какво ли е заслужила своето наказание? Дали просто като Психе тя не е предизвикала ревността на Афродита/Венера, защото е обявена от хората за неземна красавица?

Слънце, Венера и Меркурий във Везни, Асцендент Телец. Eдна от най-умопомрачителните и съблазнителни красавици на Америка, актрисата Рита Хейуърт е почти въплъщение на Венера. Блестящ поглед, коси и кожа. Прелъстителен глас и походка. Талантлива и енергична. Когато я видиш на екрана, забравяш почти, че там участват и други персонажи. Прекрасна танцьорка. Нейният „стриптийз на една ръкавица“ в „Гилда“, остава в историята, като една от най-изкусителните сцени в историята на ранното кино.

По свидетелства на някои нейни биографи Рита е била жертва на побоища и инцест от страна на баща си до момента, в който е напуснала рожденото си семейството.

Рита има пет брака, от които нито един щастлив. Кариерата й приключва ненавреме от това, че се разболява от алцхаймер. Твърди се, че болестта е започнала още на 40. Рита постепено се превръща в камък, така да се каже.

Умира вследствие на алцхаймерова кома под грижите на дъщеря си на 68-годишна възраст.

Не съм сигурна, ако тези две красавици живееха в днешно време и разполагаха са възможностите на съвременната психотерапия дали нямаше да са намерили някакъв начин да понесат „даровете“ на Венера... Може би.

Това, разбира се, са екстремни случаи.

Но все пак - с Родената от вълните шега не бива. Хубаво е човек да знае къде се намира Венера в рождения му хороскоп. Да знае нейния знак и аспектите, които прави. От там може да се подскаже най-добрият начин, по който той да „поднася своите дарове“ на богинята.

Но най-общо: вижте си програмата и отделете ден (да кажем петък, който е ден на Венера) за игри, забавления и младежки шеги и закачки. Правете си букли, алаброси и се дръжте несериозно поне за малко. Който може, да рисува, танцува, пее или да си подсвирква с уста. Който не може – също! Чайни церемонии, украсяване на торти и прехласване по човешки и природни красоти също минава... Правете любов, изживявайте любов – по възможност не само в петък. Е, ако няма пък въобще възможност, нарисувайте я тази любов, прошепнете я, изфантазирайте я!

Но най-вече хванете ли се да мислите, че може да живеете без любов – значи вече викате „лошата Венера“. Почитайте богинята. И всъщност почитайки я, непосредствено ще получите един от нейните най-ценните дарове – Удоволствието. И ако не сте родени съперничещи по красота на Афродита, въобще няма толкова от какво да се притеснявате 😉

Автор: Ирена Филипова