Home »
Posts made in October, 2013
Thu31
Астрологически грамотните хора знаят. Те знаят не само коя зодия са, но и какъв е асцендентът им. Разбира се, въобще не лепя етикети – тоя е астрологически грамотен, а онзи не е. Голяма работа като не си знаеш асцендента (каквото и да значи тази завъртяна дума).
Съвсем не очаквам от хората да разбират от "звездобройстване" - за всеки влак си има пътници. Но е факт, че все повече народът включва в общата си култура сложно звучащи понятия като "асцендент".
Та какво е асцендентът? Асцендентът е знакът, който изгрява на хоризонта в момента на раждане. Понеже Земята прави едно завъртане около оста си за 24 часа, то в резултат на това въртене, на около всеки два часа грубо на хоризонта се изреждат всички дванайсет зодиакални знака, заставайки в ролята на асцендент. Нарича се още изгряващ знак – логично, нали?
В древността асцендентът се е назовавал "хороскоп", тоест "съблюдаващ часа". И съответно веднага става ясно, че за да може човек да си намери асцендента, е нужно времето на раждане, не само датата. За да установим точното положение на асцендента по знак и градуса му в същия този знак, ни е нужна информация и за географските координати на рожденото място. Това е така, защото представете си, че по света в един и същи миг се раждат хиляди човешки същества, обаче не един и същи знак изгрява на техния хоризонт тогава – в Йоханесбург е един, в Киото е друг, в Рим е трети.
Затова преди да отидете на астрологична консултация, е много важно да си знаете часа на раждане. Тогава не само асцденентът ви ще може да лъсне, ами и всички останали домове в рождената карта. Без час няма асцендент, няма домове. Има анализ, но не до край пълноценен.
Ако не си знаеш точния час на раждане, не е болка за умиране. Има астрологически техники, които позволяват да се намери часа на раждане, но все пак добре е да си подготвен с времеви диапазон,
сред който да се търси точни час на раждане. Например, имаш информация, че си роден някъде по обяд, между 11 и 13 часа, да кажем. Тогава вече астрологът спокойно ще може да седне и да направи ректификация на картата ти. Ректификацията представлява търсене на точното време, в което си се пръкнал на бял свят, по минали събития, преживявания, състояния в живота ти досега. Все пак, сещаш се, че всичко минало, което си бил и понесъл, е отразено в радикса ти.
Не е тайна, че и без времеви диапазон може да се търси час на раждане по минали събития, но е занимание доста по-енергоемко и времеемко. Все пак търсиш насред 24, а не 4 часа. Ще трябват поредици от тествания на хипотези.
И за какво аджеба служи този понякога така трудно намираем изгряващ знак? Той е енергията, с която влизаме в живота. Оцветява филтъра, през който гледаме на света. Асцендентът е начинът, по който възприемаме, подхождаме към живота, но същевременно е и един голям урок, на който ни учат житейските обстоятелства. Например, човек с асцендент Рак инстинктивно усеща, че в контакта си с околните се чувства пълноценен, естествен, разбран и успешен, ако изразява най-добрите качества на Рака – топлота, грижовност, емоционалност, майчинско чувство, детска спонтанност. И е такъв – лицето му пред външния свят, което се вижда на прима виста, персоната му е обусловена от знака на асцендента, Рак. На втори поглед, разбира се, човек е много повече от това – започват да се разкриват Слънцето му, Луната, Венера и цялата "бойна дружина".
На човек със Слънце във Водолей (Слънцето бидейки рационалния Аз, вътрешния център, онова, за което казваме "Аз съм") примерно няма да му е непременно съвсем лесно да се включи доброволно на вълната на Рачешкия си асцендент и ще го проявява първоначално капризно, инфантилно, неадекватно. Защото Водолей и Рак са много различни знаци. Накрая ще се научи, че е окей да бъде и Рак, и Водолей, но се иска житейски опит.
Нерядко привличаме хора, чийто слънчев или лунен знак е същият като нашия асцендент. Те носят качества, които са ни близки, вълнуващи, симпатични. Възбуждат интереса ни. Оглеждаме се в тях.
Особено любопитно е да се наблюдава също как в едно семейство детето се ражда с асцендент като слънчевия знак на единия родител или със слънце като родителски асцендент. Оттук могат да се правят цял куп догадки какви роли играят тези личности в животите си, защо са избрали да се родят в едно и също семейство, какъв е урокът на взаимоотношението им.
А сега не се колебайте – разберете си асцендентите.
Read More
Wed30
Ритуалите поддържат ежедневието ни в строен ред, оглаждат ръбовете на живота ни и му придават елегантна смислова цялост – те облекчават екзистенциалното чувство за тревожност пред лицето на изначално хаотичната вселена, в която сме позиционирани.
Всяка сутрин си възстановяваме чувството за контрол и си връщаме авторитета на властелини на предстоящия ден, като задействаме любимия ритуал – гимнастика, душ, тоалет, кафе или чай, тук-таме цигара, по-често прясно изцеден сок, вестник с новини, финансови анализи или модни съвети. И, разбира се, прочитаме последната страница с хороскопа. Някои – защото вярваме, други – защото не вярваме, но никой без тайната надежда да се зареди с положителна мисъл за деня, да намери своето заклинание за успех.
Хороскопът обаче съвсем не е двата параграфа текстче, в което ви се обещават сексуални подвизи, нови запознанства и кръстосани шпаги с шефа. За деня, то се знае. Хороскопът в своята същност е сложен астрономически и математически продукт, при който се стремим да „снемем” на лист хартия двуизмерна проекция-снимка на триизмерното небесно пространство в момента на раждане.
Преди ерата на софтуерите това занятие е изисквало сложни логаритмични изчисления и консултиране с дебели книги, наречени ефемериди, в които са обозначени позициите на планетите в знаците за дълги периоди от време – в последното издание на американските ефемериди на Майкълсън те са дадени за 2000-2050 година. Всички астролози някога сме се учили ръчно да чертаем рождени карти или хороскопи.
Любопитно е обаче да отбележим, че думата "хороскоп" всъщност от епохата на Птолемей се употребява за обозначаване на асцендента. Тя все още не описва цялата рождена карта на индивида, както е в днешно време, а само изгряващия му знак.
Самата дума "хороскоп" етимологично означава "наблюдаване на часа" – което набляга на важността на часа на раждане за съставянето на радикса. Радикс е друга дума за рождена карта. Ще срещнете също като синоними и натална карта, и астрологична карта.
И така, хороскопът на индивида представлява кръг с картинки, плетеница от разноцветни линии и магически знаци в него, които една клиентка нарича "човечета", но приличат по-скоро на символи, йероглифи.
Част от символите, онези по външния кръг на хороскопа, са зодиакалните знаци, дванайсет на брой. След това идва кръгът на планетите, като всяка планета си има свой глиф, с който се отбелязва позицията й в съответния градус на даден зодиакален знак в момента на раждане.
Планетите са отражение на психически функции вътре в нас. Те са градивните елементи на нашата психика, образи и своего рода подличности, които имат своите собствени потребности, блокажи, страхове и желания.
Например, планетата Венера е символ на баланса, равновесието, хармонията, чувството за такт и мярка, естетизма, красотата, привличането, еротиката – съответно тя ни разказва за наличието им или
не, за начина им на проявление в радикса, следователно в живота на човека, както и за предизвикателствата, пред които се изправя този човек по психическата венерина функция. Венера в мъжка карта е една от планетите, които описват анимата – вътрешния архетипен женски образ, който мъжът припознава у жените навън в търсене на душата си.
Марс в женска карта, наред със Слънцето, ни дава информация за анимуса – несъзнавания мъжки архетипен образ у жената, чрез който тя се опитва да се свърже с мъжете, привлечени в живота й, и който тя трябва да осъзнае и да си "прибере", за да започне това свързване пълноценно и зряло. И така, всяка планета е ъгълче от човешката психика, което има нужда да бъде осветено с фенера на себепознанието, който астрологията може да предложи.
Отиваме още едно ниво навътре в хороскопа и се натъкваме на мрежа от сини, червени и зелени линии, които са аспектите между планетите. Аспектът е ъгловото разстояние между две планети – например, 30 градуса, 90 градуса, 120 градуса и т.н.
При някои аспекти енергията тече ведро, щастливо и игриво, обуславяйки "приятелско" отношение между планетите, които участват в него. При други аспекти обаче имаме търкане, дефицити, напрежение, стълкновение – енергията е грапава, назъбена, насечена, възпрепятствана.
С две думи, планетите (тоест психическите ни части) тук имат работа да вършат, за да изгладят вътрешното противоречие. Плетеницата от аспекти представлява аспектната структура, която съдържа в себе си тайния код на душата ни, най-дълбинната нейна вътрешна мотивация за участие в живота – да търси предизвикателства ли, да разрешава вътрешни конфликти ли, да се надява на сладък живот и райска почивка ли, да изгражда път нагоре към личностно израстване ли или да плете мрежи от връзки с другите, за да се нахрани...
Други важни елементи на хороскопа са домовете, които са 12 на брой, а асцендентът е върхът на първи дом. Домовете представляват ключови житейски сфери на опитност, в които качествата на планетите и задачите, които имаме по тях, се разгръщат и проявяват. Онези домове в картата, които са натоварени или акцентирани, сочат житейските теми, в които инвестираме много психическа енергия в името на израстването ни като цялостни личности.
И само като си помисли човек, че едва успях да прокарам бегъл поглед по шарената дреха на хороскопа. Той е още много неща, и определено не е два параграфа (да не кажа "параграф 22") в сутрешния вестник. Той е многопластова карта на съкровищата вътре в теб. Той е загадката зад булото на Изида, която цял живот се разгадава. Но пък е хубаво да започнеш от някъде.
Read More
Tue29
През 20 век астрологията отърсва праха на "нелегалност" от плещите си и заживява нов живот в светлината на новите разбирания за света. След дългия процес на развитие на рационалната и строго научната мисъл през Просвещението от 17-19 век, когато астрологията изпада в немилост, днес тя отново се радва на изумлението, вдъхновението и вниманието на търсещите.
Разбира се, за никого не е тайна, че все още масовата асоциация за астрологията е с хороскопа в сутрешния вестник, но пък и нараства броят на хората, за които понятия като асцендент, квадратура, куинконкс, транзит, прогресия не са излишни жизнено неважни термини.
Те разбират, че астрологията е древно познание, което никога в своята безпрецедентно дълга история не е спирало да съществува и да се развива. И в днешно време тук-таме се твърди – както още сред древногръцките астролози се е твърдяло – че астрологията е наука, дадена на човечеството от боговете.
Но в действителност тя е познание, което никога не е постигало завършеност, а винаги се е видоизменяло и обновявало в синхрон с разгръщането и израстването на човешкото съзнание.
Астрологията - такава, каквато я познаваме днес, се зародила преди хиляди години в земите на древна Месопотамия с появата на жреческите държави. Тогава човекът, напускайки номадския племенен живот, се опитал да подреди битието си, да го организира, усядайки зад дебелите стени на града-държава, където имало йерархия и порядък.
Човешкият ред отразявал или поне се стремял да отразява космическия, божествения. Както големият митолог Джоузеф Кембъл казва, тогава единствената грижа на предците ни била да открият "някакъв вид ред: някакъв вид математически подреден, астрономически възглед за връзката на човека и ритмите на неговия земен живот."
Затова древните шумери от Междуречието самоотвержено наблюдавали небесната твърд и спектакъла, който се разигравал там горе, свързвайки го със събитията на земята. Човекът, напуснал вече райското вътреутробно блаженство на племенните култури, поел по своя път на отделяне от майката-природа, в чието лоно до този момент бил пребивавал невинно. В процеса на отделяне и разграничаване той започнал да разпознава вътрешни съдържания като външни явления и обратното. Видял, че небесната твърд е далече и високо - тя се превърнала в огромната космическа утроба на египетската богиня-майка Нут - да, утроба отново имало, но тя вече станала нещо дистантно, което можело да бъде назовано и посочено като отделно от все по-солидно оформящото се усещане за аз на човека. Девствената човешка душа се оглеждала в бездната на космоса и проектирала драмите на вътрешните си богове върху небосвода, опознавайки чрез планетарните движения и цикли всъщност себе си. Бездната обаче винаги притежава свойството да поглежда вътре в теб в замяна - и истината е, че не можем да твърдим с чиста съвест, че астрологията е единствено и само отражение на човешкия психически опит и негова проекция, защото всеки астролог знае, че тя работи въпреки нашето съзнателно познаване на законите й.
Подозирам, че за пореден път, както се случва в най-парадоксалните и дълбоки тайни на битието, кокошката и яйцето са възникнали едновременно и никой не може да претендира за първичност - астрологията е плод на човешкия психически и екзистенциален опит, но и човешкият екзистенциален и психически опит също е отражение на астрологията. Сякаш самият бог е имал нужда от нас, за да познае себе си.
Най-старите известни астрологически текстове били от династията на Хамурапи около средата на 18 век пр. Хр. Те представлявали омени (тоест поличби) от сорта: "Ако, когато се появи новата луна, небето е ясно, и ако я приветстваме с радост, годината ще бъде добра."
Голяма колекция от астрономически наблюдения със съответните предсказания представлява серията клинописни плочки "Енума Ану Енлил", датиращи между 1350 и 1100 г. пр. Хр.
Постепенно звездобройството се развива до астрологията, позната ни днес – с дванайсет зодиакални знака от по 30 градуса всеки, с дванайсет астрологически домове, с рождените хороскопи, правени за отделни личности.
Древните перси и гърци изграждат математическата и философската основа на астрологията. Най-старият известен хороскоп, подобен на съвременните, е на човек, роден на 29 април 410 г. пр. Хр.
Шумерите обаче първи започнали да назовават планетите и съзвездията, приписвайки им качества, които в известна степен познаваме и днес – Венера (в шумерския пантеон тя се наричала Инанна) например е символ на любовта, красотата и удоволствието, а Марс – на агресията, войнствеността и насоченото действие.
И тук скептиците вадят оръжието на правата логика: "Добре де, ами ако не бяха нарекли втората планета от Слънцето Инанна-Венера, а Ерешкигал? Тогава Венера пак ли щеше да ни дава естетически усет, красота, изящество, финес в междуличностните взаимоотношения? А Марс щеше ли да ни прави решителни и дръзки, ако му бяха дали името Нептун, да кажем?"
Да, логично звучи, но нито животът, нито необятната реалност се движат в линията на праволинейна логика. Затова и днес разполагаме с концепцията на швейцарския психолог Карл Густав Юнг за синхроничността, която изразява паралелизма и аналогията между две събития без между тях да има причинно-следствена връзка, те са акаузално свързани, но са свързани, защото отразяват качеството на времето в даден момент.
Тоест съвсем не е случайно, а е синхронично, че когато Венера е открита, тя е наречена именно Венера, защото точно тогава времето е било "венерино" и човекът е бил готов да възприеме и назове венериното качество.
По същия синхроничен начин и зодиакалните знаци, и планетите отразяват реалии на земята – "каквото горе, такова и долу". Поредицата на знаците на зодиака следва естественото разгръщане на природни процеси, социални процеси, психически процеси.
Планетите на небето и техните ъглови взаимоотношения са динамичната картина на вътрешната психическа вселена, която всяко човешко същество представлява. А астрологията от хилядолетия насам се развива както със задълбочаване на познанията ни за човешката природа, за връзката й със света и космоса, така и с разширяване на съзнанията ни. До безкрай...
Read More
Mon21
Кой ли не е чувал за ретрограден Меркурий? Дори лаиците, скептиците и отрицателите на астрологията го знаят. Току на някого му се затрие файл, колата му откаже, ключовете му изчезнат, комуникацията се забатачи и е готов да обвини ретроградния Меркурий за това. Не преувеличавам – и аз самата съм учудена с каква честота попадам на статуси във Фейсбук, които „крещят”: „Абе Меркурий да не би да е ретрограден? Еди-си-какво-се-обърна-с-главата-надолу...”
Мнозина вече внимават, когато подписват документи, уговарят срещи и пътувания, купуват билети и пращат важни писма – първо се проверява да не би Меркурий да е ретрограден. Защото по това време такива работи не се правят!
Меркурий се подготвя да навлезе в своята трета ретроградна фаза за 2013 година на 21 октомври и отново ще тръгне директно на 10 ноември, като дните 17-21 октомври и 10-13 ноември са най-невралгични и напрегнати – ежедневието ще буксува, малко неща ще се получават от раз, позабравени проблеми ще се възпаляват наново.
Меркуриевото ретроградие дотолкова вече смръщва вежди, че е редно да внесем малко баланс и здравомислие. Ще се опитаме да погледнем „задния ход” на Меркурий отвътре. Първо да припомним, че обратното движение на планетата е илюзия – Меркурий няма как да щъка напред-назад по орбитата си около Слънцето, но гледан от Земята от време на време ние зарегистрираме подобно поведение, а именно нашето геоцентрично възприятие е отправната точка за формиране на опитностите ни във връзка с окръжаващия свят.
Най-близката до Слънцето планета в слънчевата система символизира мисловните процеси, потока на словото, обмена на информация, каналите и процесите на комуникация. По време на ретроградие менталните процеси се забавят, стават по-рефлективни и интровертни, в разрез с очакваната суматоха на ежедневието. Това е естествената почивка от външния свят, която закономерно следва период на активност и от която имаме нужда в хода на жизнената ни синусоида, но често забравяме.
Всеки човек има вътрешен часовник, който ни нашепва кога е време за оттегляне и презареждане на емоционалните, мисловните и светогледните ни батерии. Отделно от индивидуалните часовници, съществува и универсален такъв, който отбелязва периоди на общо, колективно забавяне на менталните процеси, на обновяване и прераждане. „Умът на Слънчевата система също има нужда да отмори и да направи пауза” – казва един колега астролог.
По време на ретрограден Меркурий действително сякаш времето се забавя, обичайните ритми се разстройват, потоците на общуване и обмен се разбъркват... Не можем да очакваме нещата да запазят обичайната си инерция. Не е трудно да се изнервим и да си внушим, че всичко е срещу нас, но дали не е добре първо да поспрем своя бяг в надпревара със себе си и събитията и да се замислим дали просто ние не функционираме в синхрон с качеството на глобалното време. А то ни провокира да се оттеглим от света навън и да се вгледаме в света вътре. И въобще не е мъдро да правим излишни движения – по-разумно е да приберем томахавките на гнева и да изчакаме в съзерцание и спокойно наблюдение на обстоятелствата. Често в забързаното ежедневие, хванати в тревожности и мания за контрол, забравяме, че „и това ще отмине”, че пътят е по-съществен от крайната цел.
Ретроградният Меркурий от 21 октомври до 10 ноември е в знака Скорпион, което е възможно най-дълбокото потъване на бога с крилатите сандали – чак до долната земя. Той ще ни донесе послания от позабравени емоционални пластове на съществото ни, ще поразбута душевните болежки, ще ни срещне с нашите сенчести части. Недоразуменията в комуникацията ще създават драматични ситуации на интрига, манипулация, огорчение, и на моменти много по-смислено ще бъде да замълчим, отколкото да излеем обърканите си мисли.
По време на ретро Меркурий в Скорпион в живота ни се завръщат хора и познанства, отдавана смятани за забравени. Сега обаче се оказва, че нищо не е забравено и никой не е забравен. Отново ще бъдем изправени пред уж отминали предизвикателства във взаимоотношения, оставили белези по душите ни. Отново ще се наложи да си докажем, че онзи урок сме го научили. Дали? Какво още имаме да разчоплим, дезинфекцираме, превържем?
На 29 октомври Меркурий е в съвпад със Сатурн и прави благоприятни контакти с Марс и Плутон – ситуация, която предразполага към стабилност, към овладяване на конфликтни обстоятелства и към действия на медиация. Конфликтите се потушават успешно чрез позоваване на фактите, реалността и минималистичните решения. Това е ден, в който неформалните лидери с истинска тежест ще изплуват на повърхността и ще управляват с поглед, без думи. Те ще изведат събитията до неконвенционална творческа реализация. 29 октомври е ден предимно за оценка на действителните дадености, за поемане на отговорност за надробеното и за планиране на действия съобразно него, ни повече, ни по-малко.
На 1 ноември Меркурий се съединява с голямото светило Слънцето и Северния лунен възел – ограниченията, които налага реалността, рязко се вдигат и почвата за посяване на смела мисъл, е изчистена от бурени. Мисълта ще роди действие. Но не точно сега. В тези дни е важно да надмогнем съмнения, да уталожим страховете и да ангажираме вътрешен ресурс в излекуване на вътрешна рана, за да се освободят сили за промяна и надмогване на вътрешната теснота. Съединението със Слънцето е акт на свързване с Духа, с висшия аз или с онзи Център.
До 10 ноември нещо в слънчевия сплит набъбва, къкри и се оформя като откровение, което не идва свише, а от дълбините на собственото същество. То е изстрадано и родено от редица търкания с външния свят, както и от множество позовавания на собствена неподозирана стабилност и здрава интуиция.
От 10 ноември нататък започваме да намираме думите, в които да облечем чувствата и да ги поднесем на другите без усещане за разкол, но в атмосфера на емпатия, разбиране и свързаност. Главата и сърцето се свързват и онова, което разчувства, не дразни хладния ум, а създава пълнота на възприятието. В действителност настъпва облекчение, събуждане за оплодителната и грижовна сила на земните и водните знаци, в които планетите се подреждат, образувайки два Малки талантливи триъгълника – посятата мисъл започва да дава плод.
До 30 ноември Меркурий, в своя директен ход вече, отново минава по стария път на ретроградното си движение, който му е познат, не е толкова дълъг, нито пък толкова тежък и стръмен. Тогава изстраданите и критичните дни на ретро фазата добиват нова перспектива, а пред погледа изникват незабелязвани елементи от пейзажа на житейската ни ситуация, които до този момент са ни убягвали, а са били ключови за разбирането и решаването на проблемите ни.
Read More
Mon14
Древногръцки Бог на смъртта и мъртвите. Син на Сатурн и Реа. Съпруг на Персефона, смятана за равна по власт или иначе казано женската персонификация на Плутон. Брат на Зевс, Посейдон, Деметра, Хера и Хестия.
Името Плутон започва да се употребява приблизително 5в. пр.н.е., преди това се е употребявало името Хадес или Аид. Същите имена носи управляваното от този "неумолим и жесток" бог Царство на сенките.
Астрологично Плутон управлява знака Скорпион. Свързва се с архетипа на смъртта, а заедно с това – раждане, криза, трансформация, психология, психотерапия, политика, хирургия, хипноза, магия, шпионаж, секс, страст, пари, власт, манипулация, криминализъм, влечуги, насекоми, игли, скалпели, храсти, тръни...
Да пишеш за Плутон е като да се опитваш да се движиш, имайки усещането,че си внимателно наблюдаван от немигащато око на кралска кобра. Оглеждаш се бавно, космите на врата ти са настръхнали. Не виждаш влечугото, но знаеш, че е там... Полазиха ли тръпки по кожата ви? Да! Въобще и не се учудвам. Най-ужасно е да не виждаш това, което те застрашава. Нито знаеш накъде да се обърнеш, нито как да се защитиш. Един не толкова популярен факт от митологията е, че за своята борба с Титаните Зевс получава светкавицата, Посейдон – триножника, а Хадес – шлем, който те прави невидим, т.е. шапка невидимка. Това е най-силното оръжие на Плутон да действа невидимо. Да копае под земята, да действа в дълбините на душата там, където е тъмно и недостъпно за разума. Да дърпа конците отзад така, че човек само да си мисли, че сам кара влака, а всъщност е на дистанционно управление. Да имаш усещането буквално или субективно за несвобода, за принуда и безпътица, безсилие и гняв, всякаш нещо тъмно, недосегаемо държи в ръцете си съдбата ти. Някой или нещо те държи в клопка, а може би ти имаш чувството , че режисираш театъра, но в същото време не получаваш нищо друго освен тъмната наслада от властта и горчива самота... Понякога Плутон действа с голяма жестокост, като отнема от нас безвъзвратно любими хора или неща, към които сме дълбоко привързани. Руши, наказва, унищожава. Това, разбира се, са някои от проявите на тъмната страна на архетипа. Усещат се особено интензивно, когато в рождения хороскоп имаме изявен Плутон и/или Скорпион, и в допълнение важен плутонов транзит или прогресивни аспекти на лични планети към рождения Плутон. Ефектът от прогресиите и транзитите не е така интензивен, ако в рождения хороскоп няма отчетливо плутоново влияние.
Но богът има и светло лице. Той дарява с богатство – Плутон означава „богатство“ - душевно и материално. Разкрива ни могъщите тайни на невидимия свят. Дарява ни с обновление, като унищожава ненужното и гнилото. Среща ни с истинската ни същност и така ни прави присъстващи и съществуващи. Той единствен ни свързва здраво с живота, карайки ни да осъзнаваме тленността на всичко живо... Често при важни Плутонови транзити се раждат деца.
Дали защото в рождения ми хороскоп Плутон (2 Дом) стои в квадратура със Сатурн, в тригон с Меркурий, куинкункс с Луна и в рецепция с Венера (8 Дом), която от своя страна управлява моето Слънце в Телец, а Скорпион е на Имум Цели, както се казва цял живот Плутон ми диша във врата и аз с течение на годините се научих да приемам неговото присъсвие, даже леко да го поглеждам с крайчеца на окото.
Напоследък се случи така, че с транзита на Плутон в квадратура към рождената ми Венера въпросите около "царството на мрака" започнаха "настояват". Започнах целенасочено да търся смисъла на Плутоновите заплитания в собствената психика и по отношение на връзките. Не случайно започнаха и да се появяват около мен силни "плутонианаци" (хора с подчертан Скорпион/Плутон в хороскопа). Плутоновата инвазия се разпростря до там, че почти няма човек покрай мен, който да не е Скорпион, с асцендент Скорпион или да не преживява важен плутонов транзит. Ужас! Взех често да си спомням един мой повтарящ се сън, че плувам през ноща в басейн пълен със змии. Бззззз. Студените тръпки, нали? Когато попремина първоначалното същистване от тази ситуация, като един здравомислещ Телец, взех да се питам защо така е надигнала глава змията и каква може да е ползата от тази работа.
Разсъждавайки, искам да избегна по-нататък сухия анализ. Да се вгледам в реалния живот и да видя как дърпа конците дългата ръка на Плутон. Нека ви представя рeални кадри от връзки с типична плутонова динамика на хора, които познавам. Вижте техните преживелици:
Той (Плутон на Асц, Слънце в Скорпион) е сериозен и мрачен, винаги леко недоволен. Магнетичен. Единственото нещо, което го кара да се усмихне широко е да изкара много пари или да получи повишение. Вижда винаги и навсякъде потенциална заплаха. Kогато говори, винаги трябва да има последната дума и почти не чува какво казва другият. Каквото и да направи Tя, дори и най-безупречното, той непременно намира "кривина". Ако тя, не дай Боже нещо сгафи, ще бъде наказана със строго мъмрене, натякване, клатене на глава, обръщане на очи и потвърждаване на неговата теория, че тя не заслужава доверие. Пък то и никой друг изобщо! Манипулира я с пари. Не говори за чувства. Той най-вероятно редовно тайно проверява нейното хенди за непознати номера и съмнителни смс-и и надига уши като ловна хрътка когато тя разговаря с приятелки, защото може да надуши някоя следа... нещо за което той не пита. Той въобще избягва питането, защото от стари времена се знае, че който седи на трона, не пита, затова се използват доносници и дупки по стените.
Тя (Венера в Скорпион в 8-ми дом, Плутон в Скорпион) със страст към живота. Много привлекателна. Някак специална. Винаги вътрешно напрегната и леко недоволна. Винаги се стреми към големи цели. С голям апетит към красивото и ненаситна за внимание. Умее да дава. Чувства неудобство, когато получава. Обича да демонстрира своите умения и когато това е полезно и необходимо, но и когато и е нужно чувство за превъзходство.
Тя се пази от него. Не може почти нищо да му даде, защото той не позволява. Когато се налага да се обсъдят общи въпроси й притъмнява, знае че ще последва силна загуба на енергия, защото думите й ще се удрят в стената и ще падат мъртви на пода. Тя се нуждае от него по неясни за нея причини. Манипулира го с вина и мълчание. Контролира го с негласното послание "ти не си достатъчно добър за мен и всеки момент мога да те заменя". Същевремено живее с усещането, че е "принцесата" в каменната кула, едно сигурно, но много студено място.
Връзката (синастрично неговото Слънце е в съвпад с нейния Плутон). Tе са самотни един с друг, не щастливи, но силно свързани. Не се разбират. Чустват се неоценени и отхвърлени. Сочат другия за виновен и го обезценяват. Живеят с постоянната фрустрация за липсата на перспектива в отношенията. Компенсират бясно с амбиции в кариерата и развиване на различни видове зависимости. Връзката трае вече 10 години. Много са изтощени. Жадуват за промяна, която още не се вижда... може би (и дано) до настъпването на следващия важен Плутонов транзит към техните рождени хороскопи или композита им.
Той (Плутон в съединение с Уран, Юпитер и Ю. Възел на Имум цели, Скорпион на върха на 5ти дом). Харизматичен. Магнетичен. Интелигентен. Криминално проявен. Хазартно пристрастен. Агресивен (потупвал бившите си жени, но не и нея). Манипулативен. Винаги около него витае някаква тайна. Жените го обожават, направо ги хипнотизира. Не може да определи какво към кого чувства. Нуждае се от нея, силно е привързан и когато може, я използва безогледно.
Тя (Слънце, Луна, Марс, Нептун в съединение в 8-ми дом в Скорпион, Марс управлява хороскопа). Силно магнетична. Много сексуална. Далеч от стандартите за красота, тя се движи плавно и излъчва еротика, мъжете се обръщат след нея. Недоверчива. Злопаметна. Властна. Интензивна. Сърдечна, всеотдайна, може да направи крайни и силно ощетяващи я жестове към хората, които обича. Може да се ограничава в нуждите си до смърт. Винаги знае кой е убиецът още в началото на филма. Има особената дарба да предсказва земетресения. Тя казва "Oбичам да бъда обсебена". Никога не е била много влюбена в него. Привлечена е обаче неустоимо от тайната която винаги витае около му. Направо хипнотизирана.
Връзката (Синастрично неговият Марс е в квадрат към нейния Плутон, нейния Марс е в секстил с неговата конюнкция Плутон/Юпитер/Уран) Добре си говорят. Привлечени са един от друг, но това е далеч от романтиката. Привързани. Имат общ бизнес. Тя работи по 18 часа в общото предприятие, но от това не получава за себе си почти нищо. Той се появява, когато иска и прави каквото си иска. Тя не задава въпроси. Търпи. Усеща, че нещо покрай него въобще не е наред, но търпи. Отмъщава си, като го омаловажава, дори често унижава. На петата година заедно тя се чувства все по-съсипана. Не знае защо е поела "това непосилно бреме". Губи много килограми и почти цялата си коса. Той се държи все по-агресивно и изчезва по няколко дни в седицата. Тя и до ден днешен смята, че е била под тъмно енергийно въздействие ("черна магия", казва тя). Движела се като кукла на конци въпреки волята си. Имала чувство, че едвам душа носи, че е жив труп. Но все пак намира сили да го напусне. (По това време Плутон транзитира в точна конюнкция на нейния Медиум цели). Заедно с раздялата изгубва всичките пари, които е вложила в общия бизнес, което за нея е съвсем всичко, защото с това губи ипотекираното си единствено жилище, разбира се, работата си и огромна доза самоуважение. Но си връща живота. Не след дълго напуска страната. Впоследствие разбира, че докато е била с него, са му се родили две деца от друга жена. След години тя все още не се е възстановила напълно от преживяното и жадува отмъщение, но се е отдала на търсене на себе си Той не се е променил, само с времето проблемите му жестоко се задълбочават.
-------------------------------------
Върнете се сега назад и прочетете само удебеления текст. Мисля, че разяснения не са нужни. Тъмната страна на Плутон е всичко, което човек не харесва, бои се и не иска да му се случи.
Но въпреки това, струва ми се, че ние много по-често сме склонни да се впуснем в плутоновите преживявания на потъване. Слизането в "Ада" нa страстите, зависимоста и разрушението. И това, като че ли е по-прието и "нормално". Ами ако толкова често и със същата енергия се хвърляхме към Горния свят, към радостта, свободата и живота? Тука идва въпросът какво отваря пространство за преразпростирането на плутоновия архетип в психиката и съответно неговата по-нататъчна проява във връзките. Разбира се, всяка чрезмерност изважда тъмната страна на архетипа. Мисля, че това лесно се случва, когато любовта не достига, страха има голяма власт и егото е слабо и недохранено. Астрологично в рождения хороскоп, това може да се проследи, чрез една нещастна Венера или/и Марс, потиснати Луна и/или Слънце. Например, в досега разказаните истории героите имат освен един подчертан Плутон, още Венера, Mарс, Слънце и/или Луна в напрегнати аспекти със Сатурн (възможни негативни прояви на което са вътрешна несигурност, проблем на личностните граници, емоционална оскъдица, силна нужда от компенсиране с външен и вътрешен контрол, липса на доверие и т.н.). Силно подчертан 7 или 8 дом (преголяма нужда от "другия", големи очаквания и силни проекции). Силно присъствие на Везни (голяма нужда от хармония, което по правило идва в конфликт с обективната реалност). Често Нептун е ключов с напрежение по аспекти и разположение (сляп идеализъм, неутолим копнеж за тотално сливане). Синастрично положението е в основи: силни контакти между Плутон на единия с лични планети и ъгли на другия партнъор, напрегнати аспекти на Сатурн към лични партнъорски планети и ъгли на другия. Често в играта е затегната здраво и кармичната ос. Компанията на Сатурн в плутоновата драма ми се струва важна и логична. Нека спомена, че още древните гърци са го направили съуправител на подземното царство, като са му дали властта на Елисейските полета.
Всъщност моето най-силно желание е да се огледам за психичните ресурси и съответно тяхната астрологична аналогия, с които личноста се справя с плутоновите заплитания. Това което ни държи цели и ни подкрепя и по пътя надолу и обратно. Разбира се, това, което ни натиска надолу, може да е същото, което ни предизвиква да излезем.
Най-естествено е тук за помощ да се обърна към митологията, езика, на който говори архетипното царство. Като наследница на тракийската култура мисля като начало да призова божествения певец Орфей:
"Аз съм дете на Земята и Небето, обсипано със звезди, но истинската ми същност е в небесните селения."
Син на тракийския цар Еагър и музата Калиопа или на Аполон и Калиопа, или на някой друг (ДНК материалът се губи по трасето на повече от 3000 г.). Магъосник, жрец, философ, учител и лечител. Учел древните траки да принасят в жертва на боговете безкръвни жертви, вместо животни и хора, както се практикувало до негово време. Да търсят познание, дисциплина и пречистване. Да се стремят към Слънцето. Омагъосвал с вълшебната си лира и зверове, и птици, и дървета, и влечуги. И разбира се, бил най-великият музикант на древния свят. Добре е да се знае, че за древните музиката не била само свиренето и пеенето, но и поезията, и мъдрото слово, философия, предадена в напевна форма. По всичко личи, че герой като него, който имал силата да свързва човешкия свят с божествения, инстинктивния (животни, дървета...), да покорява със силата на изкуството и мъдростта, е много подходящ помошник в моята ужасно амбициозна задача. И най-важното, той е слизал в царството на Хадес и излязъл от там цял целеничък (макар и много тъжен). От горе на всичко дръзнал да даде на хората сведения, какво представлява царството на смъртта.
И така, за онези, които случайно не знаят:
Митът за Орфей и Евридика
Божественият певец Орфей изглежда си живял добре, докато един ден не срещнал прекрасната дриада Евридика. Напълно погълнат от властта на любовта (Евридика, означава широковластна), не губил много време да се ожени за нея. За зла беда веднага след сватбения ден, може би и преди младоженците да са опитали любовните ласки, се случило ужасно нещастие. Евридика, както си беряла цветя в гората със своите другарки, била нападната от героя Аристей с похотливи намерения. Тя се уплашила много, хукнала да бяга и настъпила пепелянка. Била ухапана и душата й бързо отлетяла в царството на Хадес. Грандиозна била мъката на влюбения Орфей, непресушими сълзите му... И като не можал да преодолее жестоката загуба, решил да слезе в царството на смъртта и да си върне своята любима, и ако ли не – сам никога вече да не види светлината.
Неговата лира и тъжни песни за любовната му мъка сторили нечуваното. Той трогнал мрачния Харон, лодкаря превозвач на мъртвите, и триглавото куче-чудовище Цербер, пазач на Хадесовите порти, и те му помогнали да стигне пред трона на владетелите на смъртта Хадес и Персефона. Отново запял Орфей за своята вопиюща мъка по загубената любима и замолил да му върнат Евридика. И тук се случило чудо, омекнало сърцето на мрачния бог и със съгласието на Персефона било разрешено да се върне Евридика заедно с Орфей на горния свят. Имало условие обаче – докато те не излязат, героят не бивало да се обръща назад, иначе щял да я загуби завинаги. Тръгнали двамата влюбени, а отпреде им вървял бог Хермес, водачът на мъртвите. Малко преди да стигнат изхода обаче, Орфей не издържал и се обърнал да види дали Евридика върви след него. За последен миг тогава зърнал певеца лицето на своята любима, докато то бавно се разтваряло в гърлото на мрака.
-------------------------------------
Известно е, че Плутон оказва натиск, там където е нужна трансформация. Неговата цел, вярвам, е не просто да ни вкара в дъното на "Ада", ами да ни срещне, макар и понякога доста болезнено, с това, което се спотайва в мазето на психиката. В най-добрия случай, притиснати докрай започваме да виждаме в тъмното на своята душа и влизаме в контакт с неговите обитатели. Тук е нужно цялото ни изкуство, за да намерим език, на който да се спогодим със сенките (потиснати чувства и преживелици, комплекси и страхове). След това, ако дотук сме успели, виждаме как Цербер скланя глава, Хирон ни превозва безплатно, а Хадес ни връща изгубената голяма Любов. Т.е. би трябвало да се завърнем от Хадес много по-обогатени и цялостни.
И така, нека разгледам от астрологична гледна точка приключението на Орфей. Първо и основно имаме на сцената Плутон, всичко се случва на негова територия и с негово участие.
После, изглежда, че силата на любовта е причината, която мотивира иначе немислимото слизане в подземното царство. И нека обърна внимание – една неосъществена любов, при което веднага се намесва Нептун с неговите фантазии, мечти, илюзии и неутолим копнеж по любовта "пo-голяма от живота и по-силна от смъртта". Слънцето в лицето на Орфей (син на Аполон и артист). Луната като представител на света на чувствата и съпругата Евридика. Венера в лицето на Персефона, управляваща връзките. Изглежда също е важно да се притежава безобразна смелост, за да отидеш да срещнеш очи в очи онзи, чието име древните гърци дори не смеели да споменават. Така че – Марс (смелост, воля, целеустременост). Естествено Уран, като управляващ необичайните ситуации, за които се изисква луд кураж, както и изненадващите инциденти (в случая ухапването от пепелянката). Ключова роля играе Лирата и Песента/Изкуството, които още веднъж владее Нептун, но също и Аполон/Слънцето, и Хермес/Меркурий. Искам да подчертая, че очевидно Хермес играе много важна свързваща роля в подземното приключение. Първо, като изобретател на лирата и управляващ словото – и с двете Орфей омайва Плутон, но и като водач по пътя обратно към Горния свят. Той е един буден, фокусиран ум, ориентиращ се в психичното пространство, навярно чрез практичен анализ на ситуацията – необходим е, за да се завърнем на светло в "живота" . Всички връзки Меркурий-Плутон в рождения хороскоп могат да се окажат силно подкрепящи в разрешаването на плутоновата драма. Нужен е и Сатурн, който ддържи здрави границите, за да не се разпаднем от мъка или отчаянаяние, докато трае процесът. И сега стигаме до слабия момент в историята на великия Орфей – обръщането назад и окончателната загуба на любимата. Дали тук героят проявява недостатъчно доверие към Евридика или към обещанието на Боговете е въпрос на друг текст. Но изглежда, че Вярата и Доверието – нека тук поканя Юпитер като участник – окончателно решават нещата.
От казаното дотук се вижда, че очевидно всички психични ресурси, съответно планети, се активират по време на Плутоновия процес. Като главни действащи лица са Слънцето, Луната, Плутон, Венера и Меркурий. Главна подържаща роля: Марс, Сатурн, Юпитер. Сценаристи Нептун и Уран. Режисъор и продуцент Плутон.
Не ми се иска този текст обаче да завърши без истински хепи енд. Затова ще поканя за кратко още един участник
Прекрасният бог на виното, веселието, екстаза и ритуалната лудост е пример за пълен успех в подземната мисия. Той успял да изведе своята смъртна майка Семела от царството на мъртвите, след което и двамата отиват на небето и тя също става богиня под името Тиона. Т.е. преражда се като богиня. Ех, че хубаво! Тук веднага ме нападат мисли какво е било предимството на Дионисий в подземната мисия и нека вече го нарека процеса на трансформация? Дали е това, че той е имал андрогинен характер? Впрочем също като Хермес, който освен това единствен измежду боговете се мотаел нагоре-надолу между Хадес и Олимп. За Дионисий се казва, че е "отгледан от жени и като жена". Дали защото е бил доста луд и голям веселяк, а такъв и най-страшните драми не могат да съборят? Поднесъл е дар на Персефона (почел я е) и така получил благоволение? Или пък, да речем е свършил работата в екстазно състояние. Може би, всичко това заедно.
И така в резюме на всичко дотук, когато Плутон започне да разтваря почвата под краката ни, можем да разчитаме на всички свои психични ресурси, за да преминем успешно през процеса нa трансформация (символично: смърт и прераждане). Но все пак подчертано важно е:
Доколкото е възможно нека използваме балансирано и мъжките, и женски ресурси в нас, нека да ни носи чувството, но да ни насочва разума. Нека ни крепи вярата, но стъпките ни да са в ритъма на незатихваща музика, и весела, и траурна, и стих, и екстаз. И дори когато вече сме толкова изтощени, че полудяваме, нека сме достатъчно луди, че да не се обърнем назад, защото от "оня свят" връщане има. И то многократно. Нека като змията да сменяме редовно по една кожа и да търсим слънчеви места за почивка. Да помним, че и ние точно като нея носим отровата в себе си, която и убива, и спасява.
P.S. Сега вече, оборудвана с фенерче, гумени ботуши и разпечатка на рождения си хороскоп мисля да отпраша за Родопите и пещерата Дяволско гърло. Казват, че от там се промъкнал Орфей в царството на Хадес. Какво пък, рождената ми Венера е здраво подпряна от плутонова транзитна квадратура, а Уран и се е качил на главата (транзитна конюнкция)! И ако не чуете скоро за мен, моля викайте Дионисий – като поизтрезнее, да слиза да помага.
Read More
Copyright © 2012 Astro Atelier Всички права запазени / Условия за ползване
