Home »
психология и астрология
Tue21
За нас в днешно време Венера е богинята на любовта и красотата. В рождените карти тя описва връзките - интимни и социални - и ценностите - в най-широкия смисъл на думата - морални, материални, духовни, емоционални...
Забравили сме обаче, че Венера някога е била много по-цялостен и всеобхватен образ на женската мощ в лицето на Инана, Ищар, Дурга. Тогавашната богиня на любовта е била Велика богиня-майка, от която животът произлизал и при нея се връщал. Великата богиня била не само нежна, гальовна и закриляща, но и опасна, предизвикваща, войнствена, кръвожадна и поглъщаща. Тя владеела всичко под слънцето, целия природен свят, та и долната земя на мъртвите дори. В своята ипостас на индийската богиня Кали с едната си ръка давала живот, с другата го взимала.
Постепенно човешкото съзнание тръгва по пътя на героя да се отделя от първичния психически бульон на своята Велика прамайка, да се разграничава от общото единение на всичко съществуващо, за да може да се разпознае като център сам в себе си. И така светът ставал все по-фрагментарен, а умът - все по-специализиран. Великата богиня, за да може да бъде понесена в нейното могъщество и съпоставена спрямо новозараждащото се човешко его, което се оформяло като център на съзнавания живот на индивида, трябвало да бъде разпарчетосана между множество свои фасетни образи - и в древногръцката митология тя заживяла като Афродита, Хера, Артемида, Атина, Деметра, Персефона...
Венера е на трон в Телец и Везни, които управлява. Но именно заради нейната скрита многопластовост и цялостност ми е трудно да си представя, че в някой знак може да бъде в падение или заточение - като в Дева, например. Та в своята най-дълбока същност това е Великата богиня-майка, която познава всички състояния на веществото, защото тя Е веществото, тя Е материята. Тя присъства във всички кътчета на своето природно царство, навсякъде ще се почувства като у дома си и ще благослови качествата на всеки един знак.
Венера в Дева може би не е толкова помпозна и съблазнителна, колкото е Венера в Лъв, но там тя е близо до земята, елегантна, деликатна и прецизна, с безупречен усет за съотношение и движение във формите и съчетанията. Венера в Дева ще ни носи радостта от жътвата, от изобилието и наградата от положените усилия. Наградата, която е плод на нашия творчески потенциал и спонтанна креативност, извираща от вътрешния ни център, от безусловната ни божественост, която само възвишената страна на Лъва познава истински. Наградата е онова, което ще донесе полза на другите, след като премине Венера в Дева.
Венера обаче не бърза да се премести в мекожълтите пшенични полета на Дева. Преди два дни, на 19.07.2015 тя напусна Лъва, ще потопи пръстче в земния знак и на 25.07.2015 ще побърза да обърне своя ход и да се върне в бляскавите селения на Лъва, потъвайки в щедрите обятия на Юпитер. Венера и Юпитер бяха в съвпад в Лъв неотдавна и няма по-щастлива поличба за земните обитатели от тази сватба на двамата благодетели в знака на силата, куража, самочувствието и безусловната вяра в себе си.
Изглежда, преди да стане готова да дава и да се грижи за другите, тази година Венера има нужда да почерпи още малко плодородие и живителни сокове от обилната светлина на Лъва, където влиза отново на 1 август, стои около 2 седмици в съвпад с Юпитер и Меркурий, после посреща в прегръдката си новолунието в Лъв и накрая, преди да тръгне отново директно на 6 септември, прави съвпад и със своя любим Марс.
Сякаш Богинята-майка трябва да се погрижи за децата си едно по едно, преди да продължи по своя път нататък; сякаш вечната невеста трябва да погали своите съпрузи и да им вдъхне увереност и сила; сякаш свещената проститутка и пазителка в храма на Богинята трябва да отдаде последна почит на поклонника-странник, като по този начин ще преобърне хода на съдбата му заради онова проглеждане в бездната на очите й, ще преобърне съдбата и на близките му, а така и на целия свят.
Ретроградната Венера е време, в което е нужно да се завърнем към своята инстинктивна, креативна вътрешна природа, която особено ние жените в забързания ход на ежедневието често изоставяме да виси като парцалена кукла на оградата на страховете ни, издигната срещу риска да бъдем автентични.
Венера е планета на връзките, но преди всичко тя е метафора на връзката със себе си, на вътрешните връзки между различните фрагменти от личността ни, като в целостта на тази наша душевна канава присъстват и парчета, които мразим, от които ни е страх, и които за нищо на света не бихме погледнали. Но те са ни нужни и докато не си ги приберем и не ги изтупаме от праха на игнорирането, няма да се почувстваме обичани. Нужно е да приемем себе си и да ликуваме в уникалността си, както само природата неподправено ликува, само както Богинята го може. Защото никой партньор не може да посее любов там, където сами сме оставили суша.
През този месец на венерино ретроградие няма как, ще се занимаваме с връзките - вътрешни и външни. То ще постави пред нас някои много важни въпроси, провокиращи идеалистичните и илюзорните ни представи за взаимоотношенията.
Какво очаквам от брака и партньорството? До каква степен мога да удовлетворя очакванията на другия? Къде е границата на способността ми да правя компромиси? В кой момент абдикирам от себе си и собствените си ценности, когато се стремя да поддържам хармонията на всяка цена? Какво за мен е хармонична връзка? Готов ли съм да се изправя лице в лице с конфликтните звена на нашите взаимоотношения и да се преборя за мира - включително и със себе си? Защо ме е страх да се свържа? Къде саботирам себе си? Убедеността в собствената ми правота искрена ли е или се крия зад инертни и удобни свои убеждения?
Това е време, в което е нужно да се запитаме и какво ни носи удоволствие? До каква степен сме забравили да живеем тук и сега и да изпитваме наслада от телата си, от мига, от присъствието в себе си и на другия?
Ще набъбнат занемарявани проблеми във взаимоотношенията. Онова, което е тляло, ще се възпали. Стресът и драмите, които вече са си изчерпали осветляващата функция, а са се превърнали в безплодно циклене, ще ви изцеждат - не че преди не са го правили, но едва сега ще си дадете ясна сметка за това.
Ще бъде необходимо да се поразровите в корена на вашите проблеми, които отравят страстта, любовта и динамичния баланс между вас.
Венера в своя образ на управител на Везни е доста социална същност, но в ретроградната й фаза тя ще си извоюва правото на уединение. За да я почетете в себе си, най-доброто, което можете да сторите, е да намерите или да си създадете - буквално или символично - свещено пространство, в което да насочите внимание, любов и светлина към себе си. Докато не достигнете до извора на живота и творчеството изотвътре. И това в никакъв случай не са сладникави препоръки за нежния пол предимно. Всеки мъж носи в себе си женски образ, женска част от психиката, наречена Анима. Чрез връзката с нея той си дава възможност да не закърнее в едностранчив патриархален, ригиден светоглед; да има достъп до своята креативна същност; и да осъществява по-пълноценни емоционални връзки.
Венера ще ни подтиква да преразгледаме фалшивите, нереалистичните и природно антагонистични стандартни за красота, които питаем и които ни пречат да се почувстваме господари в своя собствен дом - тялото. Най-добре чисто на практическо ежедневно ниво да избягвате хипнотичното трепкане на рекламните блокове и да преминавате към по-смислени занимания, предимно свързани с пребиваване сред природата, където възстановяваме чувството си за неподправеност и естественост.
Този месец на венерино ретроградие е подарък за всички онези плахи души, които отдавна са захвърлили четката или перото, или кое да е средство на творческа себеизява поради страх от неодобрение и отхвърляне, да се върнат към детските мечти, към онова състояние на творчески захлас, при който създават, играят не поради цел и хъс за постижение, а поради радост от живота, от себе си и от мига.
И да не забравяме, че Венера управлява и ценностите и ресурсите в живота ни. Мнозина ще бъдат провокирани да направят ревизия както на душевните, така и на финансовите чекмеджета. Излишъците, които са застопорена енергия и не циркулират, вероятно ще ни бъдат отнети, за да влязат в обращение и да започнат да раждат. Правилните инвестиции ще дадат плод. А липсите ни ще трябва да бъдат преразгледани така, че да видим ресурс и капацитет в себе си или в житейската ситуация, за които сме били слепи поради страх да поемем отговорност.
На 14 август новолунието в Лъв е в съвпад с Венера. Нейната ретроградност ни заставя да бъдем честни към себе си и не ни позволява да живеем в повече лъжа. С началото на този нов лунен цикъл връзките ни и взаимоотношенията ни, преди всичко вътрешните и след това с любимия, трябва да преодолеят пагубното въздействие на инерцията и да постигнат едно по-зряло, автентично, осъзнато ниво на проявление.
Read More
Wed03
Смята се, че астрологията възниква в Месопотамия преди около 7 хиляди години с появата на първите градове-държави, които са коренно ново явление в човешката история по онова време и отбелязват скок в развитието на съзнанието.
В зората на своето съществуване праисторическият човек от палеолита, или каменната ера, правел своите първи стъпки към опознаване на пространството и времето чрез наблюдение на небесните процеси, търсейки несъзнателно тяхната синхроничност със земните. Той се взирал в звездното небе и, разбира се, от дистанцията на първобитната си възприемчивост го виждал като образи и картини, елементи на собствения му психически опит. Но подавал и първите заявки за творческото му пресъздаване чрез символи и изображения.
Откакто свят светува човекът, още преди да се е нарекъл “човек“, се е удивлявал на света и го е изследвал със страх, почитание и безгранично любопитство. В опитите си да установи кой е и къде е, разгадавайки себе си във физическо взаимодействие и духовна взаимовръзка със заобикалящите го феномени, праисторическият ни родител наблюдавал. Започнал да го прави несъзнателно, като вътрешен подтик на интуицията и сетивата си, също като новороденото, което поглъща с поглед всичко наоколо и реагира с усмивка или плач според удоволствието или страданието, носещо му случващото се.
Постепенно разбирането на детето за света нараства, превръщайки го в Магелан, който отвоюва нови и нови територии, а устремът на укрепващата му моторика ражда изрисувани стени и кулинарна живопис върху пода, дивана и други обекти от интериора на родната му пещера. Малко по-късно оформящата се детска личност ще възпроизвежда върху листа всякакви фантастични животни и предмети, които само тя ще си разбира, но появата им ще я хвърлят в див възторг. Тя е започнала да символизира и да се диференцира.
Когато в праисторически времена човекът започва да символизира, тогава се появява съзнанието. Явленията от външната реалност намират своето съответствие в психиката под формата на образ или символ. Чрез силата на изграждащото се съзнание отделните съдържания и на психиката, и на обективния свят, бавно се навързват в смислова цялост, както клетките милиони години преди това са се свързвали в органичното цяло на биологическия организъм.
Хомо сапиенс е първото същество, започнало да демонстрира символично поведение и абстрактна мисъл през горния палеолит. Етимологията на думата “символ“ носи в себе си идеята за разпознаване. В древна Гърция тя се използвала за двете части на предмет, притежание на двама различни души, които се разпознавали, ако половините съвпаднели.
Символът има видим аспект, който е конкретното изображение, и невидим аспект, който се състои в неговия смисъл. Функцията на символа е да разкрие цялостна реалност, която е разпозната, последователна и смислена. Той се ражда, когато феномен от външния свят резонира с елемент от вътрешния – тогава човекът започва да разпознава себе си като отделна единица, която влиза в отношения с обкръжението и с другите. Индивидуалното съзнание вече е с милиметър по-различно от Ти, а другият и светът могат да бъдат познати чрез символа, който е средство за структуриране на реалността.
Праисторическият човек от палеолита описвал света и символизирал, като създавал изкуство, датиращо от 30 хиляди години преди новата ера. Той рисувал в пещерите и оставял резки и точки по кости. В пещерата Ласко във френската област Дордон са открити интересни палеолитни находки, следи от праисторически звездобройци.
В залата на биковете има внушителна “живопис“ на бик на 15 хиляди години с внимателно изрисувани седем точки над рогата му и още няколко върху V-образната му глава. Една от ключовите интерпретации е, че това е изображение на съзвездието Телец, съзвездието Плеяди и звездния куп Хиади.
Нощното небе в праисторическо време представлявало девствена, зашеметяваща гледка без днешното замърсяване на градските светлини, пламнало в змиевидната прегръдка на Млечния път и ярки звезди като Вега, Денеб и Алтаир. Тогава всичко било свещено и оставяло дълбоки отпечатъци върху въображението на палеолитния шаман. Нощният купол затрептявал с жизнената енергия на образи, истории, митове, богове, превръщайки се в сакралното платно за проекции на смислови психически съдържания, които водели човека по пътя на еволюцията.
Друга находка в Ласко са предмети като костни плочки, изпъстрени с множество издълбани точки под формата на спирала. Днес се смята, че те са нотационна система от последователно акумулирани точки с различна големина, която изразява фазите на луната. Праисторическият човек очевидно притежавал силна наблюдателност и всеобхватни астрономически умения. Според някои учени, това са първите предпазливи опити за календарна система.
Предполага се, че в праисторическа Европа интересът към нощното небе бил подклаждан от инициационни ритуали, свързани с пътувания до долната земя и горния свят. По време на ритуал кандидатът за посвещение възпроизвеждал живота на колективните герои и преразказвал подвизите им, като ги проектирал върху небето. Смята се, че през неолита въображението на предците ни групирало звездите в съзвездия, носещи имената на герои, за да успее да запомни по тях културоформиращите си истории, които се предавали от уста на уста покрай племенния огън.
Според други хипотези обаче, става дума точно за обратното – историите, проектирани върху утробата на звездното небе, служели като средство да се запомнят имената на съзвездията, всяко в своята ненарушима цялост.
Така се заченала астрологията. И астрономията, тъй като дълго време двете били едно цяло.
Read More
Mon18
Сахасрара чакра е седмата чакра, която се намира в горната част на главата, около "фонтанелата". Наричат я още коронна чакра, хилядолистен лотос, брамарандра, тоест "врата към Бог", "центъра на милион лъчи", понеже сияе като Слънце, а светлината на всички останали чакри бледнее пред нея.
Сахасрара няма специфичен цвят. Тя е чиста, лъчиста светлина, съдържаща всички цветове. В нея всички нади (енергийни канали) се срещат, вливат се като притоци в река.
Във физически план седмата чакра е свързана с хипофизата, жлезата, която контролира всички останали жлези и процеси в тялото.
Тази чакра представлява крайната цел в йога и предназначението на човешкото съществуване – постигане на себереализация, достигане на висше, божествено съзнание, където индивидуалната душа, без да губи себе си, се слива с космическата.
Когато се реализира сахасрара чакра, умът остава в пълен покой и се разгръща като хилядолистен лотос в тотално познание за себе си и света.
На нивото на сахасрара чакра осъзнаваме връзката си с цялото и космоса, имаме сетивата да уловим вселенските вибрации, но не и преди да сме успели да разчупим черупката на нашата его форма.
Слънцето е символ на еговото съзнание, което се ражда от черната бездна на колективното несъзнавано. Появата на митовете за героя, който убива дракона, чудовището, змея, отразяват онзи етап от развитието на човешкото съзнание, когато то е започнало да се отделя като обособена единица.
Това е праисторическият момент на изгонването от рая, когато човекът се е познал в противовес на друго човешко същество и е изрекъл "Аз съм". Отделянето от матрицата на примитивното, колективното, природното, е свързано с вина и усещане за грях. То е необходимо отрицание на цялото, от което изплува, за да може да се себедефинира и отграничи.
Същият процес преживява всеки един човек, израствайки от момента на раждането си, като в началото е едно с мама, но постепенно започва да се бунтува, да противодейства, да се утвърждава като различен, да се страхува от самотата на индивидуалността, но въпреки това да упорства, така както може по пътя на себеосъществяването.
Слънцето казва "не" на колективния генетичен бульон и "да" на себе си. То се идентифицира със светлината и всичко, което знае за себе си и света, организирайки ги в стройна система, където всяко нещо си има място и ясни очертания.
Страхува се от тъмнината и двусмислието и ги бори с арогантност или отрицание. Колкото по-ярка става светлината на съзнанието, толкова по-дебела сянка хвърля в несъзнаваното. И един ден разбираме, че от сянката не можем да избягаме, можем единствено да се взрем в нея и да я опознаем, смирявайки се, облагородявайки я.
Така ставаме по-плътни, обемни, широки и мъдри.
Егото е вътрешна отправна позиция, от която формираме индивидуалност и спрямо която се срещаме с други индивиди. Ако нямахме его, щяхме да бъдем безлични и подчинени на общия колективен закон, нагласи, страсти. Егото е центърът на нашата личност.
В течение на живота то се себепознава, изгражда, разширява, постепенно осъзнавайки, че е част от цялото. В хода си на личностно развитие по протежение на чакрите, нашето вътрешно Слънце среща своето несъвършенство в различни състояния, ситуации и планове на битието, отработвайки страхове, комплекси и блокажи и постепенно отвоювайки още една територия съзнание, осветявайки още едно тъмно ъгълче от психиката, пораствайки с още една идея.
Слънцето в рождената карта символизира центъра на нашето съзнание, което пораства, добивайки прозрения и разбиране за начина, по който цялото, животът, битието, психиката съществуват и функционират, както и за всички несъзнавани процеси, нарушавали покоя на гладката повърхност на кристалното гладко езеро на чистия разум.
Когато светилото се издигне до сахасрара чакра, сме успели да интегрираме всички опитности на човешкото съществуване и сме капката, която съдържа в себе си океана, но вече не е безсъзнателната част от цялото.
Тя разграничава себе си, но и е единица същност с пълното съзнание за принадлежността си към Бог. Ако не се беше отделила и не бе изгонена от рая, нямаше да знае. А сега смисълът на "Аз и Отец ми сме едно" живо вибрира.
В сахасрара чакра ние сме свързани с божественото и усещаме напътствията на Духа или Висшия аз. Развиваме способността да провиждаме в душите на другите, улавяйки истинската им същност и радвайки се на Слънцето, което носят в себе си и което е съхранило божествената искра.
Read More
Copyright © 2012 Astro Atelier Всички права запазени / Условия за ползване
